Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

След като ти писах последния път, се запознах с още един от съседите, господин Франкланд от Лефтър хол, който живее на около четири мили южно от нас. Той е възрастен човек с червендалесто лице, бяла коса и злъчен характер. Злобата му е насочена против британското законодателство и е похарчил цяло състояние за всевъзможни дела. Франкланд се бори със закона заради удоволствието от борбата и е готов да вземе коя да е страна по даден въпрос, затова не е чудно, че това развлечение му струва скъпо. Веднъж ще забрани минаването по някой път край имението му, за да предизвика общината да го съди, та да отвори пътя; друг път със собствените си ръце ще развали нечия порта, а после ще заяви, че тук от незапомнени времена е имало път, за да предизвика собственика да заведе дело за нарушаване границите на чужд имот. Той познава основно старото общинно и поземлено право и използва познанията си понякога в интерес на селяните от Фърнуърди, понякога против тях, като те съответно или го носят триумфално по улиците на селото, или изгарят чучелото му на клада. Разправят, че се канел да заведе седем нови дела, които вероятно ще погълнат остатъка от състоянието му, и така, лишен от жилото си, ще бъде безвреден за в бъдеще. Иначе Франкланд изглежда мил, добродушен човек и аз споменавам за него само защото ти настояваше да изпращам описания на хората наоколо. Сега си е намерил интересно занимание. Той е любител астроном и има прекрасен телескоп на покрива на къщата си. По цял ден лежи там и оглежда тресавището с надеждата, че ще зърне избягалия каторжник. Добре щеше да е, ако ограничаваше дейността си до това, но се носят слухове, че възнамерявал да заведе дело против доктор Мортимър, защото е отворил един гроб без съгласието на близките на покойника. Става дума за черепа на неолитния човек, изкопан от могилата в Лонг Даун. Старецът прави живота тук по-малко монотонен и внася малко весело разнообразие, което е особено необходимо.

А сега, след като изчерпах всичко, което засяга избягалия каторжник, Степълтънови, доктор Мортимър и Франкланд от Лефтър хол, нека завърша с най-важното и да ти разкажа нещо повече за Бариморови и по-специално за странните събития през изминалата нощ.

Ще започна с телеграмата, която ти изпрати от Лондон, за да се уверим дали наистина Баримор е бил тук. Вече ти обясних, че разпитът на началника на станцията показа, че нашата уловка е била безрезултатна и че нямаме доказателства нито за, нито против. Казах на сър Хенри как стои работата, и със свойствената му прямота той веднага извика Баримор и го попита дали е получил телеграмата. Баримор каза, че я е получил.

— Момчето предаде ли ви я лично? — попита сър Хенри.

Баримор погледна учудено и помисли известно време.

— Не — каза той, — бях на тавана и жена ми ми я донесе.

— Вие ли написахте отговора?

— Не. Казах на жена ми какво да отговори, и тя слезе долу, за да го напише.

Вечерта Баримор по собствено желание се върна отново на тази тема.

— Сър Хенри, тази сутрин не можах да разбера напълно целта на вашите въпроси — каза той. — Надявам се, това не значи, че съм направил нещо, с което съм загубил доверието ви?

Наложи се сър Хенри да го увери, че не е така, и да го успокои, като му подари значителна част от стария си гардероб, тъй като всички покупки, направени в Лондон, бяха вече доставени.

Госпожа Баримор също ме интересува. Тя е пълна тромава жена, много ограничена, крайно почтена и с пуритански наклонности. Едва ли можеш да си представиш по-невъзмутимо същество. Вече ти писах, че още първата нощ тук я чух да ридае горчиво, и оттогава неведнъж съм забелязвал следи от плач по лицето й. Някаква тежка скръб терзае непрекъснато сърцето й. Понякога се чудя дали не я мъчи нечиста съвест, друг път подозирам, че Баримор е тиранин в семейния им живот. Винаги ми се е струвало, че има нещо особено и съмнително в неговата личност, но снощното приключение затвърди окончателно подозренията ми.

Само по себе си станалото вероятно не изглежда никак значително. Известно ти е, че не спя много дълбоко, а откакто съм в тази къща, където трябва да бдя непрекъснато, сънят ми е още по-лек от всякога. Нощес към два часа ме събудиха прокрадващи се край стаята ми стъпки. Станах, отворих вратата и надникнах навън. По коридора пълзеше дълга черна сянка. Хвърляше я човек, който със свещ в ръка пристъпваше леко по коридора. Беше по риза, с панталони и бос. Видях само силуета му, но ръстът му ми подсказа, че е Баримор. Движеше се много бавно и предпазливо, в целия му вид имаше нещо неописуемо гузно и потайно.