Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

— Но каква е тази опасност?

— Знаете ли историята за кучето?

— Не вярвам в такива глупости.

— А аз вярвам. Ако имате някакво влияние над сър Хенри, отведете го от това място, което винаги е било съдбовно за неговия род. Светът е широк. Защо иска да живее там, където е пълно с опасности за него?

— Именно защото е място, пълно с опасности. Такава е природата на сър Хенри. Страхувам се, че ако не ми кажете нещо по-определено, ще бъде невъзможно да го накарам да се махне.

— Не мога да ви кажа нищо определено, защото не зная нищо.

— Иска ми се да ви задам още един въпрос, госпожице Степълтън: щом не сте имали предвид нищо повече от това, което ми казахте при първия ни разговор, защо не искахте вашият брат да чуе предупреждението ви? Не виждам в него нищо, което да не му се понрави, както и на който и да е друг.

— Моят брат гори от нетърпение собственикът на имението да се засели в Баскервил хол, защото смята, че от това зависи добруването на бедното население около тресавището. Той ще се разгневи много, ако разбере, че съм казала нещо, което би принудило сър Хенри да се махне. Но аз изпълних дълга си и няма да говоря повече. Трябва да се връщам, иначе ще забележи отсъствието ми и ще се досети, че съм ви пресрещнала. Довиждане.

Тя се обърна и след миг изчезна между разхвърляните камънаци, а аз продължих към Баскервил хол със сърце, изпълнено със смътни страхове.

Оттук нататък ще следвам хода на събитията, предавайки ви моите писма до господин Шерлок Холмс, които лежат на масата пред мен. Един лист липсва, но иначе са изцяло запазени и ще ви разкрият мислите и подозренията ми по-точно, отколкото ако се осланям на паметта си, колкото и жив да е още в мен споменът за трагичните събития.

Баскервил хол

13 октомври

Драги Холмс,

С моите предишни писма и телеграми те държах досега в течение на всичко, което се случваше в този напълно забравен от Бога кът на света. Колкото повече човек стои тук, толкова по-дълбоко прониква в душата му меланхолията на това тресавище, на тази безкрайна шир, която въпреки всичко притежава някаква мрачна прелест. Потопиш ли се в тукашните пластове, чувстваш как съвременна Англия остава някъде назад, а вместо нея пред себе си навсякъде виждаш жилищата и работата на праисторическия човек. Излезеш ли навън, отвред те обкръжават къщите на тези забравени хора, гробовете им, огромните каменни блокове, които показват мястото, където са били храмовете им. Като гледаш тези сиви каменни колиби по скалистите хълмове, забравяш века, в който живееш, и ако видиш от ниската врата на някоя къщурка да изпълзи наметнато със зверска кожа космато същество, което поставя на тетивата на лъка си стрела с кремъчен връх, ще почувстваш, че неговото присъствие тук е по-естествено от твоето. Интересно, че това място с толкова неплодородна почва е било населено така гъсто от тези хора. Аз не съм познавач на древността, но смятам, че ще да е било някакво невойнствено угнетено племе, осъдено да се задоволи с местност, която другите не са искали да населят.

Всичко това обаче няма нищо общо с мисията, с която ти ме изпрати, и е сигурно съвсем безинтересно за човек със строго практичен ум като твоя. Не съм забравил пълното ти безразличие към въпроса, дали Слънцето се движи около Земята или Земята — около Слънцето. Затова позволи ми да се върна към въпросите, засягащи сър Хенри Баскервил.

Ако през последните няколко дни не си получил никакви сведения, то е, защото до днес нямаше нищо важно за съобщаване. Случи се обаче едно странно събитие, за което ще ти разкажа по-нататък, защото преди всичко трябва да те запозная с някои други обстоятелства.

Едно от тях, което съм засегнал съвсем бегло досега, е криещият се из тресавището каторжник. Вече има основания да се смята, че се е махнал, което е значително облекчение за обитателите на самотните ферми. Изминаха две седмици, откак е избягал, а никой нито го е виждал, нито е чувал нещо за него. Съвсем немислимо е да издържи толкова дълго сред тресавището. Разбира се, не укриването му е трудно. Всяка от каменните колиби би могла да му стане убежище. Той обаче няма какво да яде, освен ако не е уловил и заклал някоя овца. Затова се смята, че вече не е тук, и обитателите на уединените ферми спят по-спокойно.

Ние тук сме четирима здрави и силни мъже, така че, ако се случи нещо, бихме могли да се опазим, но да си призная, имаше моменти, когато се безпокоях за Степълтънови. Те са отдалечени от всякакви хора. Там са една прислужничка, един стар лакей, сестрата и братът, който не е особено силен мъж. Те биха били безпомощни, ако безпощаден човек, като нотингхилския убиец, се промъкне в къщата. И сър Хенри се тревожеше за тях, та им предложихме конярят Пъркинс да ходи да спи там, но Степълтън не искаше и да чуе.