Артър Дойл: Шерлок Холмс (Том 3)

— Грабеж?

— Не, не личи нещо да е откраднато.

— Много неприятно… много неприятно и ужасяващо — каза жално господин Скот Екълс, — особено тежко за мен. Аз нямам нищо общо с нощната разходка на домакина ми и с тъжната му кончина. Как така се оказах забъркан в случая?

— Много просто, господине — отвърна инспектор Бейнс. — Единственият документ, намерен в джоба на убития, беше писмо от вас, в което пишете, че ще му гостувате през нощта, в която е бил убит. Именно от плика на това писмо разбрахме името и адреса му. Когато пристигнахме в къщата малко след девет часа, не намерихме никакви следи нито от вас, нито от някой друг. Телеграфирах на господин Грегсън да ви издири в Лондон, а аз претърсих вила „Глициния“. После пристигнах в града, присъединих се към господин Грегсън и ето ни тук.

— Аз мисля — каза Грегсън, изправяйки се, — че трябва да оформим нещата официално. Господин Скот Екълс, вие ще дойдете с нас до управлението и ще изложите писмено показанията си.

— Разбира се, веднага ще дойда. Но ми се иска да остана ваш клиент, господин Холмс. Моля ви да не пожалите средства и усилия, за да стигнете до истината.

Приятелят ми се обърна към инспектора от провинцията.

— Предполагам, че не възразявате да си сътрудничим, господин Бейнс?

— О, сър, за мен ще е голяма чест.

— Изглежда, досега сте се справили с нещата компетентно и делово. Може ли да попитам за точния час, в който е загинал младежът?

— Малко преди един часа. По това време е валял дъжд, а смъртта му категорично е настъпила преди това.

— Но това е напълно невъзможно, господин Бейнс — възкликна клиентът ни. — Няма начин да съм сбъркал гласа му. Мога да се закълна, че именно той се обърна към мен в спалнята ми точно по това време.

— Много показателно, но съвсем невъзможно — каза Холмс с усмивка.

— Имате ли някакви догадки? — попита Грегсън.

— На пръв поглед случаят не е много сложен, макар определено да се отличава с оригинални и интересни особености. За да рискувам да изразя окончателно и категорично мнение, трябва да се запозная с фактите по-подробно. Впрочем, господин Бейнс, докато претърсвахте къщата, намерихте ли още нещо необикновено?

Детективът погледна приятеля ми със странно изражение.

— Имаше — каза той — едно-две много необикновени неща. Може би, когато свърша в полицейското управление, ще дойдете с мен на местопрестъплението и ще ми кажете какво мислите за тях.

— Изцяло съм на вашите услуги — каза Шерлок Холмс и позвъни. — Изпратете господата, госпожо Хъдсън, и бъдете така добра да пратите момчето да отнесе тази телеграма и да плати пет шилинга за отговора.

След като посетителите си тръгнаха, поседяхме безмълвно известно време. Холмс пушеше неспирно, смръщил вежди над пронизващите си очи, с издадена напред глава, както му беше навикът.

— Е, Уотсън — обърна се внезапно към мен, — какви са твоите заключения?

— Не мога с нищо да си обясня загадката със Скот Екълс.

— А убийството?

— Ами като се има предвид изчезването на слугите, логично е да се предположи, че са свързани с убийството по някакъв начин и са избягали от правосъдието.

— Тази гледна точка е напълно възможна. Трябва да признаеш обаче, че е много странно двамата слуги да са заговорничили срещу него и да са го нападнали точно в нощта, когато е имал гост. Във всеки друг ден е бил в ръцете им сам и беззащитен.

— Тогава защо са избягали?

— Точно така. Защо са избягали? Това е единият голям факт. Другият е забележителната преживелица на клиента ни, господин Скот Екълс. Е, скъпи Уотсън, наистина ли човешката изобретателност не е способна да даде обяснение, което да обедини двата факта? А ако се намери такова, което да вземе предвид и тайнствената бележка, формулирана така странно, би си струвало да го приемем за временна хипотеза. Ако новите факти, които узнаем, се впишат в схемата, хипотезата ни може постепенно да се превърне в решение.

— Но каква е нашата хипотеза?

Холмс се облегна в креслото с притворени очи.

— Трябва да признаеш, скъпи Уотсън, че идеята за шега е невъзможна. Както показват събитията, в ход е бил пуснат зловещ замисъл и подмамването на Скот Екълс във вила „Глициния“ е свързано по някакъв начин с него.

— Но по какъв?

— Да проследим веригата брънка по брънка. Очевидно има нещо странно и неестествено във внезапното сприятеляване на младия Гарсия със Скот Екълс. Тъкмо младежът ускорява нещата. Посещава Скот Екълс в другия край на Лондон два дни, след като са се запознали, и поддържа с него близки отношения, докато не го доведе в Ъшър. Но какво иска от Екълс? Какво би могъл да му даде той? Не виждам в него никакъв чар. Не блести с интелигентност, не прилича на човек, който би допаднал на един находчив испанец. Защо в такъв случай Гарсия избира именно него като особено подходящ за целта? Дали пък не притежава някакво изключително качество? Според мен притежава. Той е същинско олицетворение на традиционната британска почтеност и е тъкмо човек, чиито свидетелски показания друг британец би приел безусловно. Сам видя, че на инспекторите и през ум не им мина да се усъмнят в разказа му, колкото и необикновен да беше.