Артър Дойл: Шерлок Холмс (Том 3)

Шерлок Холмс потриваше длани и се подсмихваше доволно, докато прибавяше това чудато произшествие към сбирката си от необикновени епизоди.

— Доколкото съм осведомен, преживяването ви е абсолютно неповторимо — каза той. — Ще позволите ли да ви запитам, сър, какво направихте после?

— Бях вбесен. Първата ми мисъл беше, че съм станал жертва на глупава шега. Събрах си багажа, затръшнах вратата след себе си и с чантата в ръка се отправих към Ъшър. Минах през „Алън брадърс“, агенцията за недвижими имоти в селото, и разбрах, че вилата е била наета чрез нея. Помислих, че всичко едва ли е било организирано само за да ми изиграят шега, и вероятно основната цел е била да избягат, без да платят наема. Наближава краят на март и предстои плащането за тримесечието. Но това предположение се оказа невярно. Агентът ми благодари за предупреждението, но каза, че наемът е платен предварително. Тогава се върнах в града и отидох в испанското посолство. Оказа се, че там не познават такъв човек. След това посетих семейство Мелвил, в чийто дом се запознах с Гарсия, и разбрах, че всъщност те знаят за него по-малко и от мен. И накрая, когато получих отговора на телеграмата, която ви изпратих, дойдох тук, тъй като знам, че сте човек, който дава съвет в трудни случаи. Но от думите ви, господин инспектор, когато влязохте в стаята, разбирам, че това не е цялата история, че се е случило нещо трагично. Уверявам ви, това, което ви разказах, е истина и не знам абсолютно нищо за съдбата на този човек. Единственото ми желание е да помогна на правосъдието с всичко, с което мога.

— Сигурен съм в това, господин Скот Екълс, вярвам ви — каза изключително любезно инспектор Грегсън. — Длъжен съм да отбележа, че всичко, казано от вас, съвпада с онова, което видяхме ние. Например бележката, пристигнала по време на вечерята. Случайно да забелязахте какво стана с нея?

— Да, Гарсия я смачка и я хвърли в камината.

— Какво ще кажете за това, господин Бейнс?

Провинциалният детектив беше едър и пълен червендалест мъж, но с изключително проницателни очи, почти невидими между пълните бузи и гъстите вежди. Леко усмихнат, той извади от джоба си смачкано потъмняло листче.

— Камината имаше решетка, господин Холмс, а той е хвърлил бележката прекалено силно. Извадих я почти непокътната.

Холмс се усмихна в знак на признание.

— За да намерите едно хартиено топче, сигурно сте претърсили цялата къща много внимателно.

— Точно така, господин Холмс. Такъв ми е навикът. Да я прочета ли, господин Грегсън?

Лондончанинът кимна.

— Бележката е написана на обикновена кремава хартия без воден знак. Четвъртинка от по-голям лист. Изрязана с две кръцвания на малка ножичка. Била е сгъната на три и запечатана с лилав восък, сложен набързо и притиснат с плосък елипсовиден предмет. Адресирана е до господин Гарсия, вила „Глициния“. Гласи: Нашите цветове, зелен и бял. Зеленият отворен, белият затворен. Главното стълбище, първият коридор, седмата вдясно, зелено сукно. Бог да те пази. Д. Почеркът е женски, перото е било остро, но адресът е написан или с друга писалка, или от друг човек. Както виждате, буквите са по-дебели и плътни.

— Много интересна бележка — каза Холмс, като я погледна. — Трябва да ви поздравя, господин Бейнс, за това, че не са ви убягнали такива подробности. Може да се добавят една-две дреболии. Елипсовидният печат несъмнено е обикновено копче за ръкавели, само то може да има такава форма. Ножичките са извити, за маникюр. Макар разрезите да са съвсем малки, ясно се вижда изкривяването при всеки.

Провинциалният детектив се позасмя.

— Мислех, че съм изстискал всичко, но сега виждам, че е имало още малко. Трябва да кажа, че единствените изводи, които мога да направя от тази бележка, са, че е писана набързо и че в дъното на всичко както обикновено стои жена.

По време на този разговор господин Скот Екълс се въртеше неспокойно на стола.

— Радвам се, че сте намерили бележката, защото тя потвърждава разказа ми — каза той. — Но ви моля да отбележите, че все още не съм чул какво се е случило с господин Гарсия и слугите му.

— Е, за Гарсия отговорът е лесен — каза Грегсън. — Тази сутрин е бил намерен мъртъв в общинската мера на Оксшот, на около километър и половина от дома му. Главата му е била направо смазана от силни удари с торбичка с пясък или нещо подобно. Мястото е усамотено, на триста-четиристотин метра наоколо няма никаква къща. Явно първо е бил повален с удар отзад, но нападателят ожесточено е продължил да удря и след като е умрял. Няма никакви отпечатъци или улики, които да ни насочат към престъпниците.