Агата Кристи - Куклата на шивачката

— Онези хора — Екълс — бяха доста особени. Прости и недодялани. А има и още нещо. Часовникът… часовникът на убития. На гърба му имаше инициали „У. С“. Вътре… аз го отворих… със съвсем дребни букви бе изписано: „На Уолтър от баща му“. Имаше и дата. Уолтър. Обаче Екълс постоянно го наричаха Уилям или Бил.

Мис Марпъл понечи да каже нещо, но Бънч побърза да продължи:

— Е, знам, че невинаги наричаме хората с имената, с които са кръстени. Искам да кажа, мога да разбера ако са те кръстили Уилям да ти викат Порги, Керътс или нещо подобно. Но сестра ти никога не би те нарекла Уилям или Бил, ако се казваш Уолтър.

— Намекваш, че не му е сестра ли?

— Съвсем сигурна съм, че не му е сестра. Те бяха ужасни… и двамата. Дойдоха в дома ми, за да приберат нещата му и да разберат дали не е казал нещо, преди да умре. Когато им казах, че не е, на лицата им се изписа облекчение. Аз лично смятам, че Екълс го е застрелял — завърши Бънч.

— Убийство? — каза мис Марпъл.

— Да — рече Бънч. — Убийство. Затова дойдох при теб, мила лельо.

За обикновен слушател такова твърдение би звучало нелепо, но в някои среди мис Марпъл бе известна с това, че разбира от убийства.

— Той ми каза „моля“, преди да умре — рече Бънч. — Искаше да направя нещо за него. Най-ужасното е, че така и не разбрах какво.

Мис Марпъл се замисли за миг-два, след което веднага уцели въпроса, който бе занимавал и Бънч.

Но защо въобще е бил там? — попита тя.

— Искаш да кажеш — рече Бънч, — че ако човек има нужда от убежище в свято място, би могъл да се вмъкне в църква навсякъде. Няма нужда да взима автобус, който пътува едва четири пъти дневно и да ходи до забутано селце като нашето.

— Може да е дошъл с някаква цел — разсъждаваше мис Марпъл. — Сигурно е искал да се срещне с някого. Чипинг Клегхорн е малко селце, Бънч. Вероятно имаш представа с кого би желал да се срещне той.

Бънч прехвърли наум жителите на селото и колебливо поклати глава.

— Всъщност — каза тя, — може да е бил всеки.

— Той въобще ли не спомена име?

— Каза „Джулиан“ или поне така ми се стори. Предполагам, че може да е било и Джулия. Доколкото знам, в Чипинг Клегхорн няма жена с такова име.

Тя притвори очи и си припомни сцената. Мъжът, лежащ на стъпалата при олтара, светлината нахлуваща през прозореца, хвърляща отблясъци като червени и сини скъпоценни камъни.

— Скъпоценни камъни 3 3 В англ. ез. Джулия (Julia) и jewels (скъпоценни камъни) са близки по звучене — Б.пр. — каза замислено мис Марпъл.

— Предстои най-важната част — рече Бънч, — истинската причина, поради която днес съм тук. Виждаш ли, тези Екълс много настояваха да получат сакото му. Бяхме го свалили, когато докторът го преглеждаше. То бе старо и износено и не виждам за какво им бе притрябвало. Казаха, че било от сантименталност, но това са глупости. Все пак отидох да го потърся и докато се качвах по стълбите, си спомних как раненият правеше някакви движения с ръката си, сякаш търсеше нещо в сакото. Затова когато го намерих, аз го огледах много внимателно и видях, че на едно място шевът бе зашит наново с различен конец. Разпорих го и вътре намерих късче хартия. Извадих го, заших отново мястото с подходящ конец и понеже бях много внимателна, не мисля, че Екълс ще научат за това. Не мисля, но не мога да съм сигурна. После им занесох сакото долу и се извиних за забавянето.

— А късчето хартия? — попита мис Марпъл.

Бънч отвори чантата си.

— Не го показах на Джулиан — каза тя, — защото той щеше да каже да го върна на Екълс. Реших, че вместо това ще е по-добре да ти го донеса.

— Квитанция от багажна служба — рече мис Марпъл, докато го гледаше. — Гара Падингтън.

— В джоба му имаше билет до Падингтън — каза Бънч.

Погледите на двете жени се срещнаха.

— Трябва да действаме — каза живо мис Марпъл. — Но мисля, че за препоръчване е да бъдем внимателни. Забелязала ли си, скъпа Бънч, дали не те е проследил някой, когато днес си идвала насам?

— Да ме е проследил някой?! — възкликна Бънч. — Нали не мислиш…

— Е, просто не го изключвам — каза мис Марпъл. — И тъй като всичко е възможно, мисля, че трябва да вземем предпазни мерки. — Тя енергично се изправи. — Ти си дошла тук под предлог, че ще ходиш на разпродажбите, скъпа. Следователно мисля, че най-добре ще е да отидем там. Но преди да тръгнем, можем да извършим някои малки приготовления. Смятам — загадъчно добави мис Марпъл, — че скоро няма да имам нужда от стария костюм от туид с яка от боброва кожа.