Агата Кристи - Куклата на шивачката

Тя то направи, без да обръща внимание на протестите им, после сърдечно се сбогува с тях и те си тръгнаха.

На връщане Бънч бавно прекоси преддверието и влезе в кабинета. Преподобният Джулиан Хармън вдигна поглед и лицето му се проясни. Той пишеше проповед и се опасяваше, че се е отклонил от темата поради интереса си към политическите взаимоотношения между Юдея и Персия по време на царуването на Кир 2 2 Персийски цар, основател на Персия, наричан още Велики, 585–529 пр.н.е. — Б.пр. .

— Да, скъпа? — подкани я той.

— Джулиан — каза Бънч. — Какво точно означава „светилище“?

Джулиан Хармън с благодарност отмести настрана листите с проповедта.

— Ами — каза той, — в римските и гръцките храмове под светилище са разбирали местата, където се е намирала статуята на бога. Латинската дума за олтар „ара“ значи също убежище, закрила. — Той поучително продължи: — През триста деветдесет и девета година от новата ера правото на светилище в християнските църкви е било окончателно и категорично признато. В Англия за право на светилище за пръв път се споменава в Сборника от закони, издаден от Етълбърт през шестстотната година от новата ера…

Той имаше намерение да продължи още със своето изложение, но, както често се бе случвало и преди, бе смутен от начина, по който съпругата му прекъсна неговата високоерудирана реч.

— Миличък — каза тя. — Много си сладък.

Тя се наведе и го целуна по върха на носа. Джулиан се почувства като куче, което награждават за това, че е изпълнило ефектен номер.

— Семейство Екълс бяха тук — каза Бънч.

Викарият се намръщи.

— Екълс ли? Като че ли не си спомням…

— Не ги познаваш. Това са сестрата на мъжа от църквата и нейният съпруг.

— Трябваше да ме повикаш, скъпа.

— Не се наложи — каза Бънч. — Не бе необходимо да бъдат утешавани. Чудя се… — Тя се намръщи. — Ако утре оставя тенджерата с яденето във фурната, ще се справиш ли, Джулиан? Смятам да отскоча до Лондон за продажбите.

— Какво ще продаваш, мила? — Съпругът й я погледна озадачено. — Какво си си наумила този път?

Бънч се засмя.

— Не, миличък, имах предвид разпродажбите. В Бъроуз и Портмънс се организират специални разпродажби на домашно бельо. Нали знаеш, чаршафи, покривки, хавлии и кърпи за стъкло. Не зная какво толкова правя с нашите кърпи, че се износват толкова бързо. Освен това — замислено добави тя, — иска ми се да навестя леля Джейн.

Тази мила възрастна дама, мис Джейн Марпъл, от две седмици се наслаждаваше на прелестите на големия град, удобно настанена в малкия апартамент на своя племенник.

— Толкова любезно от страна на Реймънд — измърмори тя. — Заминаха с Джоан за Америка за две седмици и настояха да дойда тук и да се позабавлявам. А сега, скъпа Бънч, разкажи ми какво те тревожи.

Бънч бе любимата кръщелница на мис Марпъл и възрастната дама я погледна с много обич. Бънч си бе сложила най-хубавата филцова шапка, която сега килна още по-назад на тила и започна да разказва.

Разказът й бе кратък и ясен. Когато тя приключи, мис Марпъл кимна с глава.

— Разбирам — рече тя. — Да, разбирам.

— Ето защо реших, че трябва да те видя — каза Бънч. — Нали разбираш, не съм толкова умна…

— Но ти си умна, скъпа!

— Не, не съм, не и колкото Джулиан.

— Джулиан, разбира се, е човек с висок интелект — каза мис Марпъл.

— Вярно е — каза Бънч. — Джулиан е интелигентен, но, от друга страна, аз пък имам усет.

— Ти имаш и здрав разум в главата си, Бънч, а си и много интелигентна.

— Просто не знаех какво трябва да сторя, нали разбираш. Не можех да попитам Джулиан, защото… е, мисля… искам да кажа, че той е толкова благопристоен…

Тази констатация се оказа съвсем понятна за мис Марпъл и тя рече:

— Знам какво искаш да кажеш, скъпа. Ние, жените… е, просто сме по-различни. — Тя продължи: — Бънч, чух какво се е случило, но най-напред искам да знам какво мислиш самата ти.

— Всичко е толкова объркано — каза Бънч. — Мъжът, който умираше в църквата, знаеше какво е светилище. Той го изрече по същия начин, по който би го казал Джулиан. Имам предвид, че е бил образован, начетен човек и ако се бе застрелял сам, нямаше след това да се домъкне в църквата и да каже „светилище“. Човек търси убежище в свято място, когато е преследван и в църквата се чувства защитен. Там преследвачите му не биха посмели да го докоснат, а някога дори и полицията те е оставяла на мира.

Тя погледна въпросително към мис Марпъл, която кимна и Бънч продължи: