Агата Кристи - Възмездието

Клотилд стана и излезе от стаята. Мисис Глин се върна и се размина със сестра си на вратата.

— Не бива да обръщате прекалено голямо внимание на Клотилд — каза мисис Глин. — Тя още не може да се съвземе от онази трагедия, разиграла се преди толкова много години. Много обичаше Верити.

— Стори ми се, че се тревожи и за сестра ви.

— За Антея? С Антея всичко е наред. Знаете ли, тя е малко разсеяна… Малко истерична понякога. Има склонност да се ядосва за някои неща и си фантазира странни работи. Въображението й е особено. Но не мисля, че има нужда Клотилд да се безпокои толкова. Боже мой! Кой минава пред прозореца?

След малко две смутени жени се показаха на френския прозорец.

— Моля да ни извините — каза мис Бароу. — Просто обиколихме къщата, за да видим дали случайно няма да открием мис Марпъл отвън. Разбрахме, че е дошла тук при вас и си казахме… О, ето ви и вас, скъпа мис Марпъл. Искам да ви кажа, че в края на краищата днес следобед не отидохме до онази църква. Научихме, че била затворена за почистване, така че решихме днес да не ходим никъде и да оставим това за утре. Надявам се, нямате нищо против, че дойдохме тук по този начин. Натиснах звънеца на входната врата, но не чух да звъни.

— Понякога не звъни наистина — каза мисис Глин. — Доста своенравен е, трябва да знаете. Понякога звъни, а понякога не. Но моля ви седнете. Ще поприказваме. Нямах представа, че не сте тръгнали с групата.

— Решихме, че е по-добре да разгледаме някои забележителности наоколо, както досега. Оставането ни в онзи автобус би било… би било доста мъчително след всичко, което се случи.

— Трябва да пийнете малко шери — каза мис Глин. Тя излезе от стаята и след малко се върна. С нея беше Антея — вече напълно спокойна — и носеше чаши и гарафа с шери. Седнаха заедно.

— Наистина много искам да знам — започна мисис Глин — какво ще стане с цялата тази работа? Имам предвид горката мис Темпъл. Напълно невъзможно е човек да разбере какво мисли по въпроса полицията. Все още разследването продължава и тъй като предварителното следствие беше отложено, изглежда има нещо неудовлетворително. Не зная дали не са открили нещо в самото нараняване на мис Темпъл.

— Не мисля — каза мис Бароу. — Била е ударена по главата, получила е сътресение… За всичко това е виновен камъкът. Въпросът, мис Марпъл, е дали камъкът е паднал сам или някой го е бутнал.

— О! — намеси се мис Кук. — Нима мислиш, че… Та на кой му е притрябвало да търкаля камъни в пропастта? Предполагам, че навсякъде има хулигани… Някакви млади чужденци или студенти. Наистина се чудя дали…

— Искате да кажете, че се чудите дали би могъл да е някой от нашите спътници, така ли? — понита мис Марпъл.

— Не, не казвам това — отговори мис Кук.

— Но — продължи мис Марпъл, — няма как да не… да не предполагаме нещо такова. Искам да кажа, трябва да има някакво обяснение. Ако полицията е сигурна, че не е било нещастен случай… тогава все някой трябва да го е направил, а… искам да кажа, мис Темпъл не беше тукашна и не може да го е направил някой… някой от местните хора. Тогава трябва да се замислим за хората от групата, нали?

Тя се засмя с писклив старчески смях.

— Но, разбира се, че е така! — каза мис Кук.

— Не, предполагам, че не трябва да казвам такива неща. Все пак престъпленията са много интересно нещо. Понякога се случват много странни неща.

— Вие, мис Марпъл, имате ли някакви подозрения? Интересно ми е да ги чуя — каза Клотилд.

— Мисля над възможностите.

— Мистър Каспар — каза мис Кук. — Знаете ли, още от самото начало не ми хареса видът на този човек. Приличаше ми… помислих си, че може би е свързан с шпионажа или нещо подобно. Може би е дошъл в страната, за да научи някакви ядрени секретни сведения.

— Не мисля, че в този район има ядрени секретни обекти — каза мис Глин.

— Разбира се, че няма — намеси се Антея. — Може би някой я е преследвал. Може би я е преследвал, защото е била някаква престъпница.

— Глупости! — каза Клотилд. — Тя беше пенсионирана директорка на едно много авторитетно училище и освен това много талантлив учен. Защо ще му е на някой да я следи?

— О, не зная. Може нещо особено да се е случило.

— Сигурна съм — каза мис Глин, — че мис Марпъл има някои предположения.

— Да, наистина. Имам някои предположения — отговори мис Марпъл. — Виждате ли, единствените хора, които биха могли да… колко трудно ми е да кажа това… Но ако се замислим логично, двама души веднага ти идват наум като възможни извършители. Не, не казвам, че непременно са те, защото съм сигурна, че са много приятни хора, но наистина няма кой друг да заподозрем, ако мислим логично.