Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Спасихте живота ми — каза Одри, след като помълчаха малко. — Ако не бяхте видели случайно онова, което… — Тя се поколеба. После продължи: — Онази нощ, на скалата, когато… ми попречихте да скоча… и казахте „Вървете си у дома, ще се погрижа да не ви обесят“, тогава знаехте ли, че разполагахте с вярно доказателство?

— Не съвсем — отвърна Макуиртър. — Трябваше да премисля всичко.

— Тогава защо го казахте?

Винаги, когато трябваше да обяснява простия механизъм на мислите си, той се притесняваше.

— Имах предвид точно това… че твърдо съм решил да им попреча да ви обесят.

Одри се изчерви.

— Да предположим, че все пак аз го бях извършила?

— Това нямаше значение.

— В оня момент вярвахте ли, че аз съм убиецът?

— Не се замислях твърде. Бях склонен да вярвам, че сте невинна, но и в противен случай това нямаше да повлияе особено на решението ми.

— И после си спомнихте за мъжа на въжето?

Макуиртър помълча. Изкашля се.

— Мисля, че мога да ви кажа. Всъщност изобщо не съм виждал някой да се катери по въжето. Не бих могъл и да видя, защото на Старк Хед бях в неделя, а не в понеделник. Просто предположих какво е станало, като съпоставих фактите след случая с костюма, и моите предположения се потвърдиха от мокрото въже, което намерих на тавана.

От червена Одри бе станала бяла. Тя каза невярващо:

— Цялата ви история е била измислена?

— Умозаключенията нямаше да имат тежест пред полицията. Трябваше да твърдя, че съм видял случилото се.

— Но… можеше да се наложи да се закълнете в това пред съда.

— Да.

— Щяхте ли да го направите?

— Щях.

— И вие… вие сте човекът, които е загубил работата си и се е опитал да се хвърли от една скала само защото не е искал да скрие истината! — извика Одри недоверчиво.

— Уважавам дълбоко истината. Но осъзнах, че има много по-важни неща от нея.

— Какви?

— Вие — каза Макуиртър.

Одри сведе поглед. Той се покашля притеснено.

— Не бива да се чувствате задължена. След днешния ден вие повече никога няма да чуете за мен. Полицията разполага със самопризнанията на Стрейндж и няма да има нужда от моите показания. Но чух, че е толкова болен, че може и да не доживее до съда.

— Радвам се — каза тя.

— Някога сте го обичали!

— Обичах го такъв, какъвто си го представях.

Макуиртър кимна.

— Сигурно всички изпитваме същото чувство — продължи той. — Но нещата идват на местата си. Старши инспектор Батъл съумя да реагира правилно и да го притисне…

Одри го прекъсна:

— Действията му бяха продиктувани от разказаните от вас факти, но не вярвам, че успяхте да го заблудите. Той нарочно си затвори очите.

— Защо мислите така?

— Когато разговаряхме с него, той спомена, че да се види нещо на лунна светлина било чиста случайност, а след няколко изречения добави, че нощта е била дъждовна.

Макуиртър бе поразен:

— Това е вярно. В понеделник през нощта едва ли щях да видя нещо.

— Няма значение — каза Одри. — Той е знаел, че това, което сте твърдели, наистина се е случило. С това се обяснява решението му да притисне Невил. Заподозрял го е веднага след разказа на Томас за нас с Ейдриън. Разбрал е, че ако е намерил мотива на престъплението, то е сбъркал човека. Търсел е някакво доказателство срещу Невил. Очаквал е, както каза, някакво чудо… И вие се появихте в отговор на молбите на старши инспектор Батъл.

— Звучи странно — каза Макуиртър сухо.

— Виждате ли — прошепна Одри, — вие сте чудото. Моето голямо чудо.

— Не искам да се чувствате задължена — изрече той мрачно. — Още сега ще изчезна от живота ви…

— Трябва ли?

Той я изгледа. Ушите и страните й пламнаха. Тя каза:

— Няма ли да ме вземете с вас?

— Не съзнавате какво говорите!

— Напротив. Сега върша нещо много трудно, но за мене то има по-голямо значение от живота или смъртта. Зная, че нямам много време. Впрочем, аз съм консервативна. Бих предпочела да се оженим, преди да заминем!

— Разбира се — съгласи се той смаян. — Не мислите, че бих могъл да ви предложа нещо друго, нали?

— Сигурна съм в това — отвърна Одри.

— Не съм вашият тип — каза Макуиртър. — Смятах, че ще се омъжите за онзи спокоен младеж, който толкова отдавна се грижи за вас.

— За Томас? Скъпият, верен Томас. Той е прекалено верен. Предан е на спомена за момичето, което обичаше преди години. Всъщност вниманието му е насочено към Мери Олдин, въпреки че все още не го е осъзнал.

Макуиртър пристъпи към нея. Заговори решително: