Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Да, нещо такова…

— Много хитро измислено. Толкова гръмогласно е убеждавал всички, че идеята е негова, че те естествено са останали с погрешно впечатление.

— После пристигнах тук и всичко се превърна в някакъв кошмар — продължи Одри. — Предчувствах, че ще ни сполети нещо ужасно, усещах, че Невил е замислил нещо и че това нещо ще се случи с мен. Но не знаех какво именно. Мисля, че разбрахте — бях като обезумяла, като парализирана от страх, изпитвах същото чувство, както когато сънуваш, че нещо ще се случи, но не можеш да мръднеш…

— Винаги съм искал — каза старши инспекторът — да видя как змия хипнотизира птица и тя не може да излети, но сега вече не съм сигурен, че наистина го желая.

Одри продължи:

— Дори когато убиха лейди Тресилиън, аз не разбрах причината. Бях объркана. Дори не подозирах Невил. Знаех, че той не се интересува от пари. Беше нелепо да се мисли, че би могъл да я убие, за да наследи петдесетте хиляди лири. Вече си мислех за господин Тревъс и за историята, която ни бе разказал предната вечер. Но дори и тогава не я свързах с Невил. Тревъс бе споменал за някаква физическа особеност, по която винаги би познал онова дете. Имам белег на ухото си, но не вярвам някой друг да има нещо, на което бихте обърнали внимание.

— Госпожица Олдин има кичур бели коси. Томас Ройд е със саката дясна ръка, което може и да не е само последица от земетресение. Господин Тед Латимър има доста странен череп. А Невил Стрейндж… — Батъл замълча.

— Невил едва ли има някаква физическа особеност?

— О, напротив. Малкият пръст на лявата му ръка е по-къс от този на дясната. Това е доста необичайно, госпожо Стрейндж, наистина доста необичайно.

— Значи това е било?

— Да.

— И Невил е окачил табелата на асансьора?

— Да. Изтичал е дотам и обратно, докато Ройд и Латимър са черпели стареца. Хитро и просто — съмнявам се, че някога щяхме да успеем да докажем, че е било убийство.

Одри отново потръпна.

— Е, хайде, мила. Всичко свърши. Разказвайте по-нататък — подкани я Батъл.

— Вие сте много умен… От години не съм говорила толкова дълго!

— Това е било грешката ви. Кога за пръв път прозряхте играта на господин Невил?

— Не зная точно. Сетих се изведнъж. Самият той бе чист и подозрението падаше върху всички нас. Но после случайно забелязах, че ме гледа злорадо. И разбрах! Това стана, когато… — Тя спря рязко.

— Това стана, когато какво?

— Когато си помислих, че най-добре би било да сложа край на всичко — отговори Одри бавно.

Старши инспекторът поклати глава.

— Човек никога не бива да се предава. Това е моето кредо.

— О, напълно сте прав. Но вие не знаете какво означава да изпитвате страх толкова дълго време. Страхът ви парализира. Не можете да мислите. Не можете да планирате нищо. Само чакате да ви сполети нещо ужасно. А сетне, когато ужасното се случи — тя се усмихна неочаквано, — изпитвате неподозирано облекчение! Вече не е нужно да чакате и да се страхувате. Сигурно ще ме сметнете за луда, ако ви кажа, че когато дойдохте да ме арестувате за убийство, аз се зарадвах. Невил бе сторил злото и всичко бе свършено. Когато инспектор Лийч ме отведе, се почувствах в безопасност.

— Донякъде го направихме и затова — каза Батъл. — Исках да сте далеч от този луд. Освен това, ако исках да го пречупя, трябваше да мога да разчитам на изненадата. Той бе видял как планът му се осъществява, така поне си мислеше, и затова изненадата щеше да бъде още по-голяма.

— А ако той не беше се огънал, имахте ли други доказателства?

— Недостатъчно. Разполагахме с показанията на Макуиртър, че на лунната светлина е видял някакъв мъж да се катери по въжето. Разполагахме и с въжето, което потвърждаваше тази история, навито и оставено на тавана, и все още малко влажно. През онази нощ валеше, нали?

Той замълча и погледна Одри, сякаш очакваше отговор от нея.

— Освен това раираният костюм — продължи след малко разказа си Батъл. — Невил се е съблякъл на скалата в залива Истърхед и е скрил костюма си в една дупка в скалата. Случайно го е сложил върху някаква разложена риба, изхвърлена там от прилива. Разбрах, че се е говорело за някакъв повреден канал в хотела. Самият Невил разказа тази история. Облякъл е мушамата върху костюма, но миризмата е прониквала през нея. По-късно е занесъл костюма на химическо чистене и като последен глупак не е казал истинското си име. Казал е напосоки някакво име, което случайно е прочел в регистрационната книга на хотела. Така вашият приятел е получил костюма и благодарение на своята съобразителност го е свързал с катерещия се по въжето мъж. Може да се случи да настъпиш развалена риба, но не и да легнеш върху нея, освен ако не ти дойде наум да се съблечеш и да се изкъпеш, но кой ще изпита удоволствие от къпане в дъждовна септемврийска нощ. Господин Макуиртър е свързал всички моменти. Той е много интелигентен човек.