Агата Кристи - Черно кафе

— Голяма неприятност! Изобщо не съм изненадан, че Ричард Еймъри е толкова разстроен. Вестниците здравата ще преувеличат приятелството на жена му с този италиански доктор. И каква кал ще я залее, мосю Поаро, каква кал! Клетата жена! Тя навярно е напълно невинна. Този човек очевидно е намерил някакъв благовиден предлог да се запознае с нея. Много са хитри тия чужденци! Аз, разбира се, предполагам, че не бива да говоря по този начин, сякаш нещата вече са ясни, но какво друго да си мисли човек?

— Смятате, че вината му е очевидна, така ли? — попита го Поаро, като размени бърз поглед с Хейстингс.

— Ами, в края на краищата — обясни доктор Греъм — откритието на сър Клод беше много ценно. Този чужденец пристига тук, никой нищо не знае за него. Италианец е. Сър Клод е мистериозно отровен…

— А, да, Борджиите! — възкликна Поаро.

— Моля? — попита докторът.

— Нищо, нищо.

Доктор Греъм взе чантата си и се приготви да си тръгва, като подаде ръка на Поаро.

— Е, най-добре е да си вървя.

— Довиждане… засега, господин докторе — рече Поаро, докато се ръкуваха.

На излизане Греъм спря и се обърна.

— Довиждане, мосю Поаро. Нали ще се погрижете никой нищо да не пипа в тази стая, докато не дойде полицията? Това е изключително важно!

— Абсолютно. Отговарям за това — увери го Поаро.

Когато Греъм излезе и затвори вратата зад себе си, Хейстингс сухо отбеляза:

— Знаете ли, Поаро, не бих искал да се разболявам, докато съм в този дом. От една страна, защо то тук на свобода се разхожда отровител и от друга, защото хич не съм сигурен, че бих могъл да се доверя на този млад лекар.

Поаро закачливо погледна Хейстингс.

— Да се надяваме, че няма да останем в този дом толкова дълго, та чак да легнем болни — каза той, отиде до камината и натисна звънеца. — А сега, скъпи ми Хейстингс, на работа! — обяви той и се върна при своя колега, който съзерцаваше масичката за кафе с озадачен поглед.

— Какво ще правите? — попита Хейстингс.

— Ние двамата с вас, приятелю — отвърна Поаро с игриво пламъче в очите, — ще разпитаме Чезаре Борджия.

Тредуел влезе в отговор на позвъняването.

— Вие ли ме викате, сър? — попита икономът.

— Да, Тредуел. Бихте ли попитали италианския джентълмен, доктор Карели, дали ще бъде така добър да дойде тук?

— Разбира се, сър — отговори Тредуел и излезе от стаята, а Поаро отиде до масата, за да вземе кутията с лекарствата.

— Смятам, че би било добре — призна той на Хейстингс — да върнем тази кутия с толкова опасно съдържание на мястото й. Нека бъдем преди всичко подредени и последователни.

Поаро подаде металната кутия на Хейстингс, занесе един стол до библиотечния шкаф и се покатери отгоре му.

— А, отново стария повик за симетрия и ред, а? — възкликна Хейстигнс. — Досещам се, че зад това се крие нещо повече.

— Какво искате да кажете, приятелю? — попита Поаро.

— Знам какво е то. Не искате да уплашите Карели. В края на краищата, кой е пипал тези лекарства снощи? Освен останалите, той също. Ако ги види на масата, може да стане предпазлив, нали, Поаро?

Поаро потупа Хейстингс по главата.

— Колко е хитър моят приятел Хейстингс! — заяви той и пое кутията от него.

— Познавам ви твърде добре — настоя Хейстингс. — Не можете да ми хвърлите прах в очите!

Докато той говореше, Поаро прокара пръст по повърхността на библиотечния шкаф и посипа прах върху вдигнатото лице на своя приятел.

— Струва ми се, скъпи ми Хейстигнс, че именно това правя в момента — извика Поаро, като отново внимателно прокара пръст върху шкафа и се намръщи. — Явно съм избързал, като похвалих слугите. Горе е пълно с прах. Де да имах сега в ръка един мокър парцал, с който да почистя тук!

— Скъпи ми Поаро! — засмя се Хейстингс. — Вие не сте прислужница!

— Уви, не — забеляза тъжно Поаро. — Аз съм само един детектив.

— Е, нищо няма да намерите повече горе — изрече Хейстингс, — затова слизайте вече!

— Както казвате, нищо няма… — започна Поаро и внезапно замря, заковавайки се неподвижно на стола, сякаш се превърна на камък.

— Какво има? — попита го нетърпеливо Хейстингс и после додаде: — Слизайте вече, Поаро, доктор Карели ще дойде всеки миг. Нали не и те да ви завари горе?

— Прав сте, приятелю — съгласи се Поаро и бавно слезе от стола. Лицето му беше придобил изключително сериозно изражение.

— Какво стана, да му се не види? — попита Хейстингс.

— Просто се замислих за нещо — отвърна Поаро със зареян поглед в очите.