Агата Кристи - Черно кафе

— Какво всъщност означава това? — попита той доктор Греъм.

— Едно нещо със сигурност — намесата на полицията — гласеше бързият отговор на доктора.

— Боже мой! — възкликна Ричард. — Това е ужасно. Няма ли начин да го потулим?

Доктор Греъм погледна втренчено Ричард Еймъри, преди да заговори бавно, натъртвайки на всяка дума:

— Скъпи Ричард — каза той. — Повярвай ми, никой не би могъл да е по-огорчен и по-тъжен от мен поради това ужасно нещастие. Особено след като е малко вероятно, имайки предвид обстоятелствата, отровата да е била погълната съзнателно.

Ричард помълча за миг, преди да проговори:

— Искаш да кажеш, че се касае за убийство? — попита той с несигурен глас.

Доктор Греъм не каза нищо, само кимна сериозно.

— Убийство! — извика Ричард. — Какво, да му се не види, ще правим сега?

Греъм заговори вече по-живо, с известна деловитост в гласа, пояснявайки каква ще е по-нататък процедурата:

— Уведомих прокурора. Предварителното разследване ще се състои утре в Кингс Армс.

— И ти… искаш да кажеш, че… полицията ще се наложи да се заеме с това? И че няма начин то да бъде избегнато?

— Няма. Навярно ме разбираш добре, Ричард? — каза доктор Греъм.

Ричард вече звучеше истерично, когато започна да протестира:

— Но защо тогава не ме предупреди, че…

— Стига, Ричард, овладей се! Разбираш, че предприех тези стъпки, защото смятах това за абсолютно необходимо — прекъсна го Греъм. — В края на краищата при такива случаи не бива да се губи време.

— Боже мой! — изстена Ричард.

Доктор Греъм заговори по-меко:

— Ричард, знам, разбирам. Това е ужасен удар за теб. Но има още неща, за които трябва да поговорим. Смяташ ли, че си в състояние да ми отговориш на няколко въпроса?

Ричард направи видимо усилие да се овладее.

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Първо — започна Греъм — какво яде и пи баща ти снощи на вечеря?

— Чакай да помисля, всички ядохме едно и също. Супа, пържена риба, котлети и завършихме с плодова салата.

— Добре, а какво пихте? — продължи доктор Греъм.

Ричард се замисли за миг, преди да отговори:

— Баща ми и леля ми пиха бургундско. Също и Рейнър, мисля. Аз, както винаги, уиски със сода, а доктор Карели… да, доктор Карели пи бяло вино, докато се хранеше.

— А, да, тайнственият доктор Карели — измърмори Греъм. — Извини ме, Ричард, но какво собствено знаеш за този човек?

Полюбопитствал да чуе какво ще каже Ричард Еймъри, Хейстингс се приближи до двамата мъже. В отговор Ричард рече на доктор Греъм:

— Нищо не зная за него. Никога не съм го виждал, нито пък съм чувал за него до вчера.

— Но той е приятел на жена ти? — попита докторът.

— Изглежда е така.

— Тя познава ли го отблизо?

— О, не, той е просто познат, доколкото зная.

Греъм цъкна с език и поклати глава.

— Надявам се, не си му позволил да напусне дома, нали? — попита той.

— Не, не — увери го Ричард. — Снощи му заявих, че докато тази работа не приключи… искам да кажа, историята с откраднатата формула… за него ще е най-добре да остане в дома. Всъщност пратих да вземат нещата му от странноприемницата, в която е отседнал и да ги донесат тук.

— Той въобще ли не се възпротиви? — попита изненадано Греъм.

— О, не, всъщност доста охотно се съгласи.

— Хм — беше единственият отговор на Греъм. После, оглеждайки се, попита: — Ами тази стая?

Поаро се приближи до двамата мъже.

— Вратите снощи бяха заключени от Тредуел иконома — успокои той доктор Греъм. — И ключовете бяха предадени на мен. Всичко е точно така, както си е било, освен дето само преместихме столовете, както виждате.

Доктор Греъм погледна чашата за кафе на масата. Той попита, сочейки към нея:

— Тази ли е чашата? — после отиде до масата, взе я и я помириса. — Ричард — попита той наново, — от тази чаша ли пи баща ти? Най-добре да я взема със себе си. Тя трябва да бъде дадена за анализ.

Той занесе чашата до масичката за кафе и отвори чантата си.

Ричард скочи на крака.

— Ти, разбира се, не мислиш… — започна той, но сетне спря.

— Вижда ми се крайно невероятно — рече му Греъм — отровата да е била поета по време на вечеря. Най-вероятното обяснение е, че хиосциаминът е бил сложен именно в кафето на сър Клод.

— Аз… аз… — опита се да каже нещо Ричард, докато се изправяше. Направи една крачка към доктора, но внезапно млъкна и с отчаян вид напусна бързо стаята през стъклените врати и отиде в градината.

Доктор Греъм извади от чантата си малка картонена кутия, уплътнена отвътре с памучна вата и внимателно постави чашата в нея, като в същото време доверително каза на Поаро: