Агата Кристи - Черно кафе

— Кой се е обаждал?

— Един джентълмен, сър. Представи се като сър Клод Еймъри. Остави телефонния си номер, който ще да е някъде в Съри. Добави, че въпросът е малко деликатен и когато позвъните, да не казвате името си на никого, а да настоявате да говорите със самия сър Клод Еймъри.

— Благодаря ти, Джордж. Остави телефонния му номер на бюрото ми — рече Поаро. — Ще позвъня на сър Клод, след като прегледам днешния „Таймс“. Сега е още раничко да се телефонира комуто и да било дори и по деликатни въпроси.

Джордж се поклони и оттегли, а Поаро бавно довърши чашата с шоколад и сетне се отправи към терасата с тазсутрешния вестник.

Няколко минути по-късно „Таймс“ беше оставен настрана. Международните новини, както винаги, бяха потискащи. Ужасният Хитлер беше превърнал германските съдилища в подразделения на нацистката партия, фашистите бяха завзели властта в България и най-лошото от всичко — в родната страна на Поаро Белгия бе станала експлозия в някаква мина близо до Монс и се предполагаше, че са загинали четиридесет и двама миньори. Вътрешните новини не бяха кой знае колко по-добри. На жените-тенисистки на Уимбълдън щеше да бъде разрешено това лято да играят по шорти въпреки негодуванието на длъжностните лица. Нищо успокоително нямаше и в колоната с некролозите — хора на възрастта на Поаро, че и по-млади, се надпреварваха да умират.

Захвърлил вестника, Поаро се изтегна в удобния си плетен стол, опънал крака върху ниска табуретка. „Сър Клод Еймъри“ — помисли си той. Несъмнено това име му се струваше познато — беше го чувал и преди. Да, този сър Клод бе добре известен в някои среди. Ала какъв точно беше той? Политик? Адвокат? Пенсиониран държавен чиновник? Сър Клод Еймъри. Еймъри.

Утринното слънце огряваше терасата и Поаро сметна, че е достатъчно топло, за да се попече минута-две. Скоро щеше да стане прекалено горещо за него, а и той не беше почитател на слънчевите бани. „Когато слънцето ме принуди да се прибера вътре — размишляваше той, — ще събера сили, за да проверя в справочника «Кой кой е». Ако този сър Клод е някаква видна личност, той със сигурност ще е включен в тази забележителна книга. Ами ако не е…?“ Дребничкият детектив многозначително сви рамене. Непоправим сноб, той вече беше благоразположен към сър Клод заради достойнството на титлата му. Ако пишеше за него в „Кой кой е“ — справочника, в който можеше да се намери информация за кариерата и на самия детектив, то тогава навярно този сър Клод беше човек, заслужаващ времето и вниманието на Еркюл Поаро. Внезапно повелият хладен ветрец и любопитството, което го беше обзело, го подтикнаха да се прибере вътре. Той влезе в библиотеката, отиде до рафта със справочниците и свали дебелата червена книга, чието заглавие „Кой кой е“ беше гравирано върху корицата със златни букви. Прелиствайки страниците, той попадна на абзаца, който търсеше и прочете на глас:

ЕЙМЪРИ, Сър Клод (Хърбърт); Рицар 1927; род. 24 ноември, 1878. Жен. 1907, Хелън Греъм (поч. 1929); Един син; Образование: Уеймаутска класическа гимназия; Лондонски Кралски Колеж; физик-изследовател Джи Ии Си Лаборатъриз, 1905; Ар Ей Ии Фарнбъро (Радио Отдел), 1916; Изследователски Институт към Министерството на въздухоплаването, Суонидж, 1921; демонстрирал нов метод за ускорение на елементарните частици — линеен ускорител за разпространение на вълните, 1924. Носител на медал Монро, присъден от Обществото на физиците; Публикации: студии за различни научни списания. Адрес: Абътс Клийв, до Маркет Клийв, Съри. Тел.: Маркет Клийв 314. Клуб: Клубът на научните работници „Атиниъм“.

„Ах, да — помисли си Поаро. — Известният учен.“ Спомни си за един разговор преди няколко месеца с член от правителството на Негово Величество. Тогава Поаро беше открил някакви изчезнали документи с доста неудобно за правителството съдържание. Разговаряха за сигурността и политикът беше признал, че като цяло мерките за сигурност не били достатъчно благонадеждни.

— Например — беше казал той — това, над което сега работи сър Клод Еймъри, би било от изключително значение при една бъдеща война, но той отказва да го прави при лабораторни условия, където изобретението му и той самият ще бъдат надлежно охранявани. Настоява да работи сам в своя дом в провинцията. Абсолютно никаква сигурност. Ужасно!

„Чудя се — рече си Поаро, докато връщаше книгата «Кой кой е» на рафта, — чудя се дали сър Клод Еймъри ще поиска да ангажира уморения и стар Еркюл Поаро за куче-пазач? Военни изобретения, секретни оръжия — това просто не е за мен. Ако сър Клод…“