Агата Кристи - Безмълвният свидетел

Прекъснах за малко трудната си задача да разчета гъсто изписаните думи.

— Поаро — започнах аз, — трябва ли да продължавам? Тя стига ли изобщо до същността?

— Продължете, приятелю. Търпение.

— Търпение! — избухнах аз. — Изглежда точно така, като че ли паяк се е пъхнал в мастилницата и после се е разходил върху листа. Спомням си, че почеркът на сестрата на баба ми, Мери, беше почти същият!

Отново се потопих в посланието.

За настоящата ми дилема, струва ми се, вие бихте могли да извършите необходимите разследвания. Въпросът е такъв, както вие несъмнено ще разберете, че изисква изключителна дискретност и бих могла, всъщност… излишно е да казвам колко искрено се надявам и се моля ( моля подчертано с две черти) в случая да е така… Възможно е всъщност изцяло да греша. Човек понякога е склонен да отдава прекалено голямо значение на факти, които имат своето естествено обяснение.

— Да не би да съм пропуснал някой лист? — измърморих аз леко объркан.

— Не, не — подсмихна се Поаро.

— Защото дотук няма никакъв смисъл. За какво всъщност става дума?

— Continuez toujours 3 3 Continuez toujours (фр.) — продължавайте. — Б.пр. .

Въпросът е такъв, както вие несъмнено ще разберете…

— Не, това го четох. О! Ето тук.

При тези обстоятелства, сигурна съм, че вие най-добре ще ги оцените, за мен е съвсем невъзможно да се посъветвам с някого от Маркет Бейзинг (погледнах отново началото на писмото. Литългрийн Хаус, Маркет Бейзинг, Баркс), но в същото време, както вие естествено ще разберете, се чувствам неспокойна ( неспокойна подчертано). През последните няколко дни аз се укорявах, че фантазирам прекалено много ( фантазирам подчертано с три черти), но чувствам, че тревогата ми нараства. Може би в крайна сметка придавам прекомерно значение на една дреболия ( дреболия подчертано с две черти), но безпокойствието ми остава. Убедена съм, че по този въпрос трябва да намеря покой. Той тегне над мен и вреди на здравето ми, и естествено положението ми се утежнява, защото не смея да го споделя с никого ( никого подчертано дебело). Вие, разбира се, може да решите, че всичко е само фантазии. Възможно е фактите да имат съвсем невинно обяснение ( невинно подчертано). Въпреки това, колкото и тривиално да ви изглежда, след инцидента с топката на кучето съмненията и тревогата ми нараснаха. Ето защо с удоволствие ще приема вашето мнение и съвет по този въпрос. Сигурна съм, че така от плещите ми ще падне голям товар. Надявам се да ме уведомите какъв е вашият хонорар и какво ще ме посъветвате да направя.

Искам отново да подчертая, че тук никой нищо не знае. Фактите, осъзнавам, са много тривиални и незначителни, но здравето ми не е съвсем добро и нервите ми ( нервите подчертано с три черти,) не са такива, каквито бяха. Подобен род тревоги, уверена съм, ми се отразяват зле, а колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че съм съвсем права и не е възможно да греша. Разбира се, и през ум не ми минава да кажа на някого каквото и да било (последните пет думи подчертани).

С надеждата скоро да получа съвета ви по този въпрос оставам искрено ваша,

Обърнах листа и отново прегледах внимателно двете страници.

— Но, Поаро! — възкликнах аз. — За какво всъщност става дума?

— За какво, наистина? — той вдигна рамене.

Потупах листа с известно нетърпение.

— Каква жена! Защо не може мисис… или мис Аръндел…

— Мис, струва ми се — прекъсна ме Поаро. — Типично писмо на стара мома.

— Да. Една превзета стара дама. Защо не може да обясни за какво става дума?

Поаро въздъхна.

— Както казахте… За съжаление липсва й способността да използва система и ред в разсъжденията, а без система и ред, Хейстингс…

— Наистина — отвърнах аз припряно. — В действителност й липсват малките сиви клетки.

— Не бих се изразил така, приятелю.

— А аз бих. Какъв смисъл има да се напише подобно писмо?

— Вярно, почти никакъв — призна Поаро.

— Дълги, несвързани приказки за нищо — продължих аз. — Вероятно някое леко неразположение на дебелия й любимец, астматичен мопс или джафкащ пекинез! — погледнах приятеля си с любопитство. — И все пак вие прочетохте два пъти писмото. Не ви разбирам, Поаро.

— Вие, Хейстингс — усмихна се той, — щяхте да го хвърлите направо в кошчето, нали?

— Боя се, че е така — погледнах писмото и се намръщих. — Предполагам, че както обикновено съобразявам бавно, но не мога да видя нищо интересно в него!