Агата Кристи - Подвизите на Еркюл

— Наистина, мистър Поаро, беше толкова невероятно. Просто стана за секунди. Бяхме пред магазина „Хародс“. Една бавачка ме попита колко е часът… А бебенцето беше толкова хубавичко! Такова сладко дребосъче с пухкави бузки. Казват, че децата в Лондон изглеждали нездрави, но съм сигурна…

— Елън! — прекъсна я мисис Самюелсън.

Мис Кебъл се изчерви, заекна и замълча.

Мисис Самюелсън отбеляза кисело:

— И докато мис Кебъл се надвесвала над някаква бебешка количка, което изобщо не й влиза в работата, този отвратителен злодей прерязал каишката и изчезнал заедно с Нанки Пу.

Мис Кебъл почти проплака:

— Всичко стана просто за миг. Когато се огледах, миличкият Нанки Пу вече го нямаше. Само прерязаната каишка висеше в ръката ми. Може би искате да я видите, мистър Поаро?

— Няма нужда — побърза да отвърне Поаро. Не възнамеряваше да прави колекция от отрязани кучешки каишки. — Да разбирам ли — продължи той, — че скоро след това сте получили писмо?

Историята по-нататък се развиваше абсолютно по същия начин. Писмо, заплахи към ушите и опашката на Нанки Пу. Само две неща бяха различни. Парите — триста лири и адреса, на който са били изпратени — капитан Блекли, хотел „Харингтън“, Колнмел Гардънс, номер 76, Кенсингтън.

Мисис Самюелсън продължи:

— След като върнаха Нанки Пу, самата аз отидох да видя това място. Все пак триста лири са си триста лири.

— Разбира се.

— Първото нещо, което видях, беше моето писмо, заедно с парите да седи на една полица в приемната. Докато чаках собственичката, бързо го пъхнах в чантата си. За жалост…

Поаро довърши:

— За жалост, когато сте го отворили, сте открили, че вътре има само листчета хартия.

— Как познахте? — попита мисис Самюелсън със страхопочитание.

Поаро сви рамене.

— Очевидно, мадам, крадецът е взел парите, преди да върне кучето. После е заменил парите с листове хартия и е върнал писмото на същото място, така че липсата да не бъде забелязана.

— Оказа се, че никой на име капитан Блекли, не е отсядал в този хотел.

Поаро се усмихна.

— Съпругът ми, разбира се, беше безкрайно раздразнен от цялата тази история. Всъщност беше бесен !

— Вие значи не сте се посъветвали със съпруга си, преди да изпратите парите? — предпазливо подхвърли Поаро.

— Не, разбира се — решително отвърна мисис Самюелсън.

Поаро я погледна въпросително. Дамата обясни:

— Не бих могла да рискувам дори за момент. Мъжете стават толкова особени, когато нещата опират до пари . Джейкъб щеше да настоява да се обадим на полицията. Не исках да рискувам с подобно нещо. Миличкият ми, беден Нанки Пу. Можеше всичко да му се случи! Разбира се, после се наложи да кажа на съпруга си, защото трябваше някак да му обясня защо съм изтеглила толкова много пари от банката.

— Разбира се, разбира се.

— Никога не го бях виждала толкова ядосан. Мъжете — добави мисис Самюелсън, докато подръпваше прекрасната си огърлицата и нервно превърташе пръстените си — мислят единствено за пари.

Еркюл Поаро се качи с асансьора до кантората на сър Джоузеф Хогин. Помоли да предадат визитката му. Казаха, че сър Хогин е зает в момента, но след малко ще го приеме. Най-сетне една самоуверена блондинка важно се изниза от кабинета, носейки множество документи. На излизане тя хвърли презрителен поглед към дребничкия, старомодно облечен мъж.

Сър Джоузеф се беше настанил зад огромното си махагоново бюро. По брадичката му имаше следи от червило.

— Е, мистър Поаро. Седнете. Имате ли някакви новини за мен?

— Цялата работа се оказа съвсем проста — отговори Поаро. — Във всеки един от случаите парите са били изпращани по онези частни хотели, където няма портиер или пиколо. Там много хора идват и си отиват непрекъснато. Сред тях и голям брой бивши военни. Няма нищо по-лесно от това да се влезе, да се вземе писмото или да се подменят парите с хартия. Следователно във всеки един от случаите изведнъж се стига до задънена улица.

— Значи нямате представа кой може да е този приятел?

— Представа? Всъщност вече имам няколко идеи. Три-четири дни ще ми бъдат необходими, за да ги проверя.

Сър Джоузеф го изгледа с любопитство.

— Добре свършена работа. И когато вече разполагате с нещо…

— Ще ви го съобщя в дома ви.

— Ако успеете да доведете докрай случая, това ще бъде един сериозен успех.

— И дума не може да става за неуспех. Еркюл Поаро никога не се проваля.

Сър Джоузеф Хогин погледна дребничкия мъж и се усмихна саркастично.