Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Предполагам, че дори скъпата малка Джийн има своите тайни — каза Найджъл, поглеждайки отново мис Томлинсън. Джийн разпалено заяви, че няма да търпи обиди.

— Ще напусна това място и ще отида в Християнската асоциация на младите жени — каза тя.

— Хайде, Джийн — рече Найджъл. — Дай ни още една възможност.

— Зарежи тая работа, Найджъл! — каза Валъри отегчено. — При тези обстоятелства полицията няма как да не си пъха носа тук.

Колин Макнаб прочисти гърлото си, готвейки се да направи забележка.

— По мое мнение — рече замислено той, — създалото се положение следва да ни бъде разяснено. Каква точно е причината за смъртта на мисис Ник?

— Следствието за изясняване причините за смъртта ще покаже — нетърпеливо каза Валъри.

— Много се съмнявам — рече Колин. — По мое мнение, ще отложат следствието.

— Нещо е станало със сърцето й, нали? — попита Патриша. — Паднала е на улицата…

— Пияна и безпомощна — каза Лен Бейтсън. — Така са я откарали в участъка.

— Значи наистина е пиела — каза Джийн. — Разбирате ли, винаги съм си го мислела. Когато полицията претърсваше къщата, сигурно са намерили в стаята й шкафове, пълни с празни бутилки — добави тя.

— Вярвайте на нашата Джийн, ако искате да знаете цялата мръсотия — рече Найджъл одобрително.

— Е, това обяснява защо понякога се държеше странно — каза Патриша. Колин отново си прочисти гърлото.

— Хм! — каза той. — Случайно я забелязах да влиза в „Дъ Куинс Неклъс“ в събота вечерта, когато се прибирах.

— Явно там се е натряскала — каза Найджъл.

— Предполагам, че в такъв случай е умряла от препиване? — каза Джийн. Лен Бейтсън поклати глава.

— Мозъчен кръвоизлив ли? Много се съмнявам.

— За бога, не мислиш, че са я убили, нали? — попита Джийн.

— Бас държа, че е така — каза Сали Финч. — Изобщо няма да се учудя.

— Моля — каза мистър Акибомбо, — вие мисли някой нея убил? Това вярно?

Той ги изгледа един по един.

— Все още нямаме причина да допуснем подобно нещо — каза Колин.

— Но кой ще иска да я убие? — каза Женевиев. — Имаше ли много пари? Ако е била богата, тогава, струва ми се, е възможно.

— Тя беше жена, която можеше да те вбеси, скъпа — каза Найджъл. — Сигурен съм, че всички искаха да я убият. Поне аз съм искал — добави той радостно, докато си вземаше сладко.

— Моля, мис Сали, мога ли задам въпрос? За каквото казали на закуска. Аз много мислил.

— Ами на твое място не бих мислила толкова много, Акибомбо — каза Сали. — Не е здравословно.

Сали и Акибомбо обядваха на открито в Риджънтс Парк. Според календара лятото бе вече настъпило и ресторантът беше отворен.

— Цяла сутрин — каза Акибомбо тъжно, — аз бил много разстроен. Не мога отговори на въпроси на мой преподавател добре. Той недоволен от мен. Той казва аз преписва големи откъси от книги и не мисли себе си. Но аз тук, за да придобие мъдрост, и на мен се струва, че в книги казано по-добре, отколкото аз мога каже, защото аз не добре владее английски. Освен това тази сутрин на мене много трудно мисли за друго, освен какво става на Хикъри Роуд и проблеми там.

— Мисля, че си прав — рече Сали. — Аз самата не можах да се съсредоточа тази сутрин.

— Затова аз питам тебе, моля каже някои неща, защото, както казал, аз мислил много.

— Е, да чуем тогава за какво си мислил.

— Ами за тази бо… ре… на киселина.

— Борена ли? А, борова киселина! И какво за нея?

— Ами аз не разбира много. Казват това киселина. Като сярна киселина?

— Не, не е като сярната — каза Сали.

— Не е ли нещо, само за лаборатория?

— Не мисля, че някога са правени лабораторни опити с него. Това е нещо много слабо и безвредно.

— Искаш да кажеш, дори ти можеш него сложи в твои очи ли?

— Точно така. Именно за това се използва.

— А, тогава това обяснява. Мистър Чандра Лал, той има малко бяло шише с бял прах, и той слага прах в гореща вода и къпе очи с него. Той държи него в баня, и един ден то не там, и той много ядосан. Това сигурно борена киселина, да?

— Какво толкова има с тази киселина?

— Аз каже тебе постепенно. Моля, не сега. Аз мисли още малко.

— Е, недей да се задълбочаваш чак толкова — каза Сали. — Не искам следващият труп да си ти, Акибомбо.

— Валъри, смяташ ли, че можеш да ми дадеш съвет?

— Разбира се, че мога да ти дам съвет, Джийн, макар да не разбирам защо хората искат съвети. Никога не ги изпълняват.

— Наистина става въпрос за съвет — каза Джийн.

— В такъв случай аз съм последният човек, когото трябва да питаш. Честно казано, нямам съвест.