Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Всичко това е така, както предполагах. Мен ме интересува третият проблем — как стоката попада в страната?

— А, ние сме остров. Най-обичаен е добрият изпитан път по море. Моторна лодка се промъква през Ламанша, тихо акостира някъде по източното крайбрежие или в малък залив на юг. Това за известно време успява, но рано или късно попадаме на следата на човека, който притежава лодката и, веднъж оказал се под подозрение, възможността му изчезва. Напоследък веднъж или два пъти дрогата пристигна с един от въздушните лайнери. Играят големи пари и понякога един от стюардите или някой от екипажа просто става жертва на слабата човешка природа. След това идват търговските вносители. Уважавани фирми, които внасят рояли или каквото искате! За известно време имат доста голям успех, но накрая обикновено ги спипваме.

— Ще се съгласите ли, че една от главните трудности при незаконната търговия е вносът от чужбина в страната?

— Определено. Дори нещо повече. От известно време насам сме доста загрижени. Пристига повече дрога, отколкото можем да държим под контрол.

— А какво ще кажете за другите неща, скъпоценностите например?

Сержант Бел се обади:

— Търговията с тях е доста оживена, сър. Контрабандни диаманти и други камъни идват от Южна Африка и Австралия, някои и от Далечния Изток. Потокът към нас е постоянен, но ние не знаем как става това. Онзи ден една млада жена, обикновен турист във Франция, при случайно запознанство била запитана дали ще вземе чифт обувки, които да пренесе през Ламанша. Не били нови, нищо за обмитяване, просто обувки, които някой бил оставил. Без да подозира нищо, тя се съгласила. Случи се така, че узнахме за това. Токовете на обувките бяха кухи и пълни с необработени диаманти.

Комисарят Уайлдинг каза:

— А вие, мосю Поаро, по следите на какво сте? На наркотици или на контрабандни скъпоценности?

— И на двете. Всъщност на всичко, което е скъпо и малко по обем. Изглежда, че съществува канал, както бихте го нарекли, за пренасяне на стоки през Ламанша и в двете посоки. Крадени бижута, камъни, извадени от местата им, могат да бъдат изнасяни от Англия, а се внасят фалшиви скъпоценности и наркотици. Може би е малка, независима организация, която не е свързана с разпространението, а пренася стоката срещу комисионна. А печалбата сигурно е голяма.

— Според мен сте прав! Можете да пакетирате хероин на стойност десет или дванадесет хиляди лири в много малко пространство, същото се отнася и за необработени диаманти от високо качество.

— Виждате ли — рече Поаро, — слабото място на контрабандиста винаги е човешкият елемент. Рано или късно започвате да подозирате някой човек, самотен стюард, ентусиаст яхтсмен с малък катер, жена, която пътува до Франция и обратно твърде често, вносител, който май прави повече пари, отколкото изглежда нормално, някой, живеещ добре, без видими средства за препитание. Но ако стоката се внася в страната от невинен човек, още повече — всеки път от различен човек , тогава трудностите по засичане на товара неимоверно се увеличават.

Уайлдинг посочи раницата с пръст.

— Това е вашето предположение, така ли?

— Да. Кой е човекът, подложен на най-малко съмнения в наши дни? Студентът. Честният, трудолюбив студент. Материално зле, пътува само с това, което носи на гърба си. Пътува на стоп из цяла Европа. Ако само един определен студент разнася стоката през цялото време, без съмнение вие ще го пипнете, но същността е в това, че преносвачите са невинни и са много.

Уайлдинг потърка брадичката си.

— И как смятате, че е организирано това, мосю Поаро? — попита той.

Еркюл Поаро сви рамене.

— Имам само някои догадки. Сигурно греша в подробностите, но в общи линии се действа така: серия раници се пуска на пазара. Те са от най-обикновения, конвенционален вид, точно като всички останали раници, здрави и добре направени, подходящи за целта. Като казвам „като всички останали раници“, това не е точно така. Подплатата в основата е малко различна. Както виждате, лесно се маха и е с такава дебелина и състав, че позволява в гънките да се скрият пакети със скъпоценности или прах. Никога няма да го допуснете, ако не погледнете вътре. Чистият хероин или чистият кокаин биха заели много малко място.

— Доста вероятно — рече Уайлдинг. — Охо! — Той бързо пресметна, присвивайки пръсти: — Може да се внася дрога на стойност пет или шест хиляди лири всеки път, без никой да усети.

— Точно така — каза Поаро. — Alors ! Раниците са направени, пуснати са на пазара, продават се — вероятно не само в един магазин. Собственикът на магазина може да е в заговора, може и да не е. Може би той просто продава евтин модел, който намира за изгоден, тъй като цените му биха се конкурирали благоприятно с тези на другите търговци на къмпингово оборудване. В дъното, разбира се, съществува определена организация; внимателно пазен списък на студенти в медицинските училища, в Лондонския университет и на други места. Някой, който сам е студент или се преструва на студент, вероятно стои начело на организацията. Студентите отиват в чужбина. На определено място по обратния път раницата се подменя. Студентът се връща в Англия; митническата проверка е формална. Студентът се прибира в своето общежитие, разопакова си багажа и захвърля празната раница в някой шкаф или в ъгъла на стаята. В този момент се извършва нова подмяна на раниците или просто фалшивото дъно се изважда и замества с напълно безобидно.