Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

Шарп кимна.

— Разследвахме я — каза той. — Произход, откъде идва. Трябва да бъдем внимателни. Не искаме да плашим птичките толкова скоро. Проучваме също и финансовото й положение. Честна дума, ако има пъкъл, то тази жена е дявол.

Той описа преживяванията си, когато бе представил на мисис Николетис заповедта за обиск.

— Бутилки от бренди, така ли? — запита Уайлдинг. — Значи е пиела? Е, това би трябвало да улесни нещата. Какво се е случило с нея? Офейкала.

— Не, сър. Тя е мъртва.

— Мъртва ли? — Уайлдинг повдигна вежди. — Сигурно е някаква нелепа случайност.

— Да, така смятаме. Със сигурност ще знаем след аутопсията. Лично аз мисля, че е започнала да става опасна. Може би убийството не е влизало в уговорката.

— Говорите за убийството на Силия Остин ли? Момичето знаело ли е нещо?

— Знаела е нещо — каза Поаро, — но, ако мога така да се изразя, не е знаела какво е знаела.

— Искате да кажете, че е знаела нещо, но не е могла да оцени важността му?

— Да, точно така. Тя не беше умно момиче. Най-вероятно не би успяла да направи никакъв извод, но ако е видяла или чула нещо, може да е споменала този факт напълно несъзнателно.

— Нямате ли представа какво е видяла или чула, мосю Поаро?

— Само предполагам — отвърна Поаро. — Не мога да направя друго. Беше споменат паспорт. Имало ли е хора в общежитието с фалшив паспорт, който да им позволява да ходят и да се връщат от континента под друго име? Разкритието на този факт представлява ли опасност за този човек? Видяла ли е да се подменя раницата, а може един ден да е видяла някой да маха фалшивото дъно и не е разбрала какво точно прави той? Възможно ли е да е видяла човека, махнал електрическите крушки? И да е споменала този факт пред него или пред нея, без да осъзнава важността му? О, mon dieu! — възкликна раздразнено Еркюл Поаро. — Догадки! Догадки! Догадки! Човек трябва да знае повече. Човек винаги трябва да знае повече!

— Е — каза Шарп, — можем да започнем с миналото на мисис Николетис. Нещо може да изскочи.

— Премахнали са я, защото са се страхували, че може да проговори ли? Щеше ли да проговори?

— От известно време е пиела тайно… това означава, че нервите й са били напълно разбити — отговори Шарп. — Могла е да се изпусне и да развали цялата работа — да свидетелства срещу съучастниците си.

— Предполагам, че не тя е движела работата в действителност?

Поаро поклати глава.

— Не, не мисля. Била е посветена обаче. Знаела е какво става, разбира се, но не бих казал, че тя е мозъкът, който стои зад цялата тази работа.

— Някаква идея кой може да е този мозък?

— Бих могъл да допусна, но може и да греша. Да… може и да греша!

— Хикъри Дикъри Док — каза Найджъл. — Качи се мишката възбог. Полицията тук носа си навира и питам се — кой ще обере пешкира?

После добави:

— Да кажа или да не кажа? Това е въпросът!

Той си наля нова чаша кафе и я отнесе до масата за закуска.

— Какво да кажеш? — запита Лен Бейтсън.

— Всичко, каквото знае човек — заяви Найджъл, като махна неопределено с ръка. Джийн Томлинсън изрече неодобрително:

— Но разбира се! Ако имаме някаква информация, която може да се окаже полезна, разбира се, че трябва да съобщим в полицията. Единствено това ще е редно.

— Тъй рече гиздавата Джийн — каза Найджъл.

— Moi je n’aime pas les flics 10 10 Аз не обичам ченгетата (фр.). — Б.пр. — каза Рене, внасяйки своя принос към разговора.

— Какво да кажеш? — запита отново Ленърд Бейтсън.

— Нещата, които знаем — каза Найджъл. — Имам предвид един за друг — добави той услужливо. В погледа му, който се плъзна по масата за закуска, заблестя злобна искрица. — В края на краищата — рече той бодро, — всички знаем доста работи един за друг, нали? Няма начин, щом живеем заедно.

— Кой обаче ще реши кое е важно и кое не е? Има много неща, които въобще не са работа на полицията — каза мистър Ахмед Али. Той говореше разгорещено, с болния спомен за острите забележки на инспектора по повод на колекцията му от пощенски картички.

— Чух — рече Найджъл, обръщайки се към мистър Акибомбо, — че открили много интересни неща в твоята стая.

Поради цвета си мистър Акибомбо не можеше да почервенее, но очите му замигаха объркано.

— В моя страна много суеверие — каза той. — Мой дядо дал мене неща носи тук. Аз пази се от набожност и почитане. Аз лично модерен и научен; не вярва във вуду, но поради труден език аз не може обясни на полицай.