Агата Кристи - Третото момиче

— Колко странно. Тя не знае ли?

— Точно така! C’est inoui 9 9 C’est inoui (фр.) — това е нечувано. — Б.пр. ! Тъй че аз наредих на Джордж да я покани. Остана права! Отказа да седне. Просто стоеше, втренчила поглед в мен. Изглеждаше като малоумна. Опитах се да я предразположа. Но тя изведнъж заяви, че е променила решението си. Каза, че не иска да бъде груба, но… (как ви се струва?), но съм твърде стар…

Мисис Оливър изстреля няколко утешителни слова:

— Е, момичетата са такива. Всеки, който е над тридесет и пет за тях е с единия крак в гроба. Трябва да осъзнаете, че те нямат чувство за такт.

— Заболя ме — оплака се Еркюл Поаро.

— О, на ваше място не бих се притеснявала. Разбира се, изразила се е много грубо.

— Няма значение. Не става дума само за чувствата ми. Разтревожен съм. Да, разтревожен съм.

— Е, по-добре забравете този инцидент — посъветва го мисис Оливър.

— Не разбирате. Аз съм обезпокоен за момичето. Тя дойде при мен за помощ . Изведнъж реши, че съм твърде стар, твърде стар, за да й бъда полезен. Сбърка, естествено. После избяга. Но уверявам ви, тя се нуждае от помощ.

— Не мисля, че е така — опита се да го успокои мисис Оливър. — Момичетата обикновено вдигат много шум за нищо.

— Не. Грешите . Тя се нуждае от помощ!

— Наистина ли смятате, че е извършила убийство?

— А защо не? Така каза.

— Да, но… — Мисис Оливър замълча, после бавно изрече: — Заявила е, че може би го е направила. Но какво е имала предвид?

— Точно така. Няма логика.

— Кого е убила или смята, че е убила?

Поаро вдигна рамене.

— И защо е убила някого?

Поаро отново вдигна рамене.

— Разбира се, причините биха могли да бъдат различни — оживи се мисис Оливър и отприщи богатата си фантазия. — Може би е връхлетяла с, колата си върху някой и е избягала. Може би на някоя скала е била нападната от мъж, борили са се и тя е успяла да го бутне. Може би е сбъркала и е дала на някого погрешно лекарство. Може да е била на някое от онези партита с наркотици и да се е сбила с някого. После, когато е дошла на себе си, е открила, че го е намушкала. Може…

— Assez 10 10 Assez (фр.) — достатъчно. — Б.пр. , мадам, assez !

Но писателката вече се бе развихрила:

— Може би е била медицинска сестра в операционна зала и е дала неподходяща упойка или… — изведнъж спря, за да си изясни някои подробности — Как изглежда?

Поаро се замисли за момент.

— Офелия, лишена от физическа привлекателност.

— О, Боже! — възкликна мисис Оливър. — Почти си и представям. Колко странно!

— С поред мен не е силен характер. Не е човек, който може да се справи с трудностите. Не е от хората, които са способни да предвиждат опасностите, а е от онези, които другите си казват: „Трябва ни жертва. Тази е подходяща.“

Но мисис Оливър вече не го слушаше. Беше заровила ръце в изобилните си букли. Поаро добре познаваше този жест.

— Чакайте! — извика развълнувано тя. — Чакайте!

Поаро повдигна вежди в очакване.

— Не ми казахте името й — продължи мисис Оливър.

— Не се представи. Жалко наистина.

— Чакайте! — възкликна отново домакинята и свали ръцете си, като въздъхна дълбоко. Една от великолепните й букли се откачи от косата, плъзна се по раменете й и падна на пода. Поаро я вдигна от земята и дискретно я постави на масичката.

— Е — изрече мисис Оливър вече поуспокоена. Нагласи една-две фиби в косата си и замислено поклати глава и продължи: — А кой е казал на момичето за вас, мосю Поаро?

— Никой, доколкото зная. Естествено тя не може да не е чувала за мен.

Мисис Оливър си помисли, че думата „естествено“ съвсем не бе подходяща в случая. Според нея естествена бе само убедеността на Поаро, че всички са чували за него. Всъщност много хора биха погледнали озадачено, при споменаване на името „Еркюл Поаро“, особено тези от по-младото поколение. „Но как да му го кажа, без да го обидя?“ — помисли мисис Оливър.

— Струва ми се, че грешите — отбеляза гласно тя. — Момичетата… ами, момичетата и младежите не знаят много неща за детективите и техните истории. Те просто не са ги чували.

— Всеки трябва да е чувал за Еркюл Поаро — заяви гордо той.

И дълбоко вярваше, че е така.

— В днешно време всички са така слабо образовани — продължи мисис Оливър. — Наистина. Знаят единствено имената на естрадни певци, групи или дисководещи, и тем подобни. В днешно време, ако имате нужда от специалист, имам предвид лекар, детектив или зъболекар… е, обикновено питате някого. Питате при кого да отидете. И тогава този някой ви казва: „Скъпа моя, непременно идете при онзи чудесен лекар на улица «Куин Ан». Ще ви накара да се завъртите три пъти и ще ви излекува“. Или: „Знаеш ли, откраднали ми бяха диамантите и Хенри щеше да побеснее, така че не можех да се обърна към полицията. Но има един невероятен детектив, изключително дискретен, който ги намери и Хенри нищо не разбра“. Обикновено така се случва. Някой е изпратил момичето при вас.