Агата Кристи - Третото момиче

„Пфу! Тези момичета! — помисли си с възмущение Поаро. — Защо не се постараят да изглеждат малко по-добре? Подходящ грим, елегантна дреха, прическа, направена при добър фризьор, и тя би могла да стане привлекателна. Но сега!“

Посетителката бе момиче на около двадесет години. Дълга коса с неопределен цвят се спускаше върху раменете й. Погледът на големите й синьо-зелени очи излъчваше пустота. Бе облечена вероятно в модните дрехи на нейното поколение. Високи черни кожени ботуши, бели вълнени ажурни чорапи, къса пола и дълъг евтин вълнен пуловер. Всеки от поколението и възрастта на Поаро би имал едно-единствено желание — възможно най-бързо да изпрати момичето в банята. Когато вървеше по улиците често изпитваше същото чувство. Всички те изглеждаха мръсни. И все пак, напук на казаното, това момиче изглеждаше като току-що спасена удавница, измъкната от водата. Помисли си, че тези девойки вероятно не са наистина мръсни. Просто полагат огромни усилия да изглеждат така.

Стана и с обичайната си любезност се ръкува с посетителката, като й подаде стол.

— Искали сте да ме видите, мадмоазел? Моля, седнете.

— О! — възкликна момичето със сподавен глас и се втренчи в него.

— Eh bien 2 2 Eh bien (фр.) — добре. — Б.пр. ?

Тя се поколеба.

— Мисля… бих предпочела да остана права. — Големите й очи продължаваха да го гледат недоверчиво.

— Както желаете. — Поаро седна отново на стола си и я загледа. Чакаше.

Момичето пристъпваше от крак на крак. Поглеждаше ту надолу към краката си, ту към Поаро.

— Вие… вие ли сте Еркюл Поаро?

— Несъмнено. С какво мога да ви бъда полезен?

— О, ами, доста е сложно. Искам да кажа…

На Поаро му се стори, че тя сякаш се нуждае от малко окуражаване. Той услужливо каза:

— Прислужникът ми съобщи, че сте искали да се посъветвате с мен, защото мислите, че „сте извършили убийство“. Вярно ли е?

— Да — кимна момичето.

— Разбира се, това не е въпрос, който допуска някакви съмнения. Вие сама трябва да знаете дали сте извършили убийство или не.

— Ами, не зная как точно да ви го кажа. Имам предвид…

— Хайде сега — подкани я внимателно Поаро, — седнете. Отпуснете се. Разкажете ми.

— Не мисля… О, Боже, не зная как… Виждате ли, всичко е толкова трудно. Аз… аз промених решението си. Не искам да бъда груба… но мисля, че е по-добре да си вървя.

— Е, хайде, хайде. Бъдете смела.

— Не, не мога. Мислех си, че мога да дойда и… и да ни помоля, да ви попитам какво трябва да направя… но ме мога, разбирате ли? Всичко е толкова различно от…

— От какво?

— Ужасно съжалявам и не искам да бъда груба, но… — тя въздъхна дълбоко, погледна към Поаро, после отмести погледа си и изстреля: — Прекалено сте стар . Никой не ми каза, че сте толкова стар. Наистина не искам да бъда груба, но… това е. Вие сте прекалено стар . Ужасно съжалявам.

Тя рязко се обърна и излетя от стаята, подобно на отчаян молец при светване на лампата.

С широко отворена уста Поаро чу как се затръшна входната врата.

— Nom d’un nom d’un nom… 3 3 Nom d’un nom d’un nom (фр.) — да те вземат дяволите. — Б.пр. — измърмори той.

Телефонът иззвъня.

Еркюл Поаро не му обърна внимание. Той продължи да звъни пронизително и настоятелно. Джордж влезе в стаята, погледна въпросително Поаро и се насочи към телефона. Поаро махна с ръка:

— Оставете го.

Джордж се подчини и напусна стаята. Телефонът не спираше да звъни, пронизително и дразнещо. После изведнъж замлъкна. След една-две минути обаче зазвъня отново.

— A Sapristi 4 4 Sapristi (фр.) — пусто да остане. — Б.пр. ! Трябва да е жена, несъмнено е жена.

Въздъхна, стана и отиде до телефона. Вдигна слушалката.

— Ало?

— Вие ли… мосю Поаро ли е на телефона?

— Да.

— Обажда се мисис Оливър. Гласът ви звучи различно. Отначало не можах да ви позная.

— Bonjour 5 5 Bonjour (фр.) — добър ден. — Б.пр. , мадам. Надявам се, че сте добре.

— О, добре съм! — в гласа на Ариадни Оливър прозвучаха обичайните весели нотки.

Известната писателка на криминални романи и Еркюл Поаро поддържаха приятелски отношения.

— Раничко е да ви звъня, но искам да ви помоля за една услуга.

— Да?

— Предстои годишната вечеря на клуба на авторите на криминални романи. Чудя се дали бихте приели да бъдете нашият гост-лектор тази година. Би било много, много мило от ваша страна, ако се съгласите.

— Кога ще се проведе?

— Другият месец, на двайсет и трети.