Агата Кристи - Третото момиче

С крайчеца на окото си мисис Оливър забеляза, че Поаро й прави енергични знаци.

— Един момент, скъпа — извини се тя. — Хлебарят е. Почакай малко.

Поаро изглеждаше обиден.

Тя остави слушалката, прекоси бързо стаята и дръпна Поаро в другия край.

— Да? — попита настоятелно тя, сдържайки дъха си.

— Хлебар! — възкликна начумерено Поаро. — Аз!

— Е, трябваше бързо да измисля нещо. За какво ми правихте знаци? Разбрахте ли тя какво…

Поаро я прекъсна.

— Ще ми разкажете. Зная достатъчно. Онова, което искам да направите, като използвате неограничените си възможности за импровизация, е да измислите някакъв правдоподобен претекст, за да посетя семейство Рестарик… например един ваш стар приятел ще се намира за кратко в съседство. Можете да кажете…

— Оставете на мен. Ще измисля нещо. Под друго име ли ще се представите?

— Естествено, че не. Нека поне се опитаме да го направим по-простичко.

Мисис Оливър кимна и се забърза към телефона.

— Наоми? Не си спомням за какво говорихме. Защо постоянно някой се появява и прекъсва човек точно, когато си говори приятно? Не мога дори да си спомня за какво ти се обадих… О, да… За адреса на онова дете Тора… искам да кажа Норма, и ти ми го даде. Но имаше и още нещо, което исках… О, спомних си. За един мой стар приятел, най-очарователния човек. Всъщност онзи ден споменах за него. Казва се Еркюл Поаро. Ще бъде на гости в съседство на семейство Рестарик и много би искал да се срещне със стария сър Родерик. Познава го добре и му се възхищава за някакво невероятно разкритие през войната… или беше за нещо, свързано с науката. Така или иначе той много би искал „да го посети и да му поднесе почитанията си“, както се изрази. Мислиш ли, че е удобно? Би ли ги предупредила? За да не е изненадат. Предай им да го накарат да им разкаже някоя шпионска история… Той… какво? О! Пристигнали са косачите? Да, разбира се, че трябва да прекъснем. Дочуване.

Тя постави слушалката на мястото й и потъна в креслото.

— Боже мой, колко уморително. Добре ли се справих?

— Не беше зле — отбеляза Поаро.

— Помислих си, че ще е по-добре да ви свържа със стареца. Така ще можете да видите повече, което предполагам, че желаете. За една жена е много по-вероятно да обърка научните понятия, а вие ще имате достатъчно време да измислите нещо по-определено, което да звучи достоверно. А сега, искате ли да чуете какво ми разказа?

— Предполагам клюки. За здравето на Мисис Рестарик?

— Точно така. Изглежда е прекарала някакво странно стомашно заболяване и лекарите са били озадачени. Пратили я в болница и се е оправила, но не са открили причината. Върнала се вкъщи и всичко отново се повторило. Лекарите пак са били озадачени. Хората започнали да приказват . Една доста безотговорна медицинска сестра пуснала слуха. Нейната сестра го казала на съседката си, която, когато отишла на пазар, го споделила с някой друг и така слухът плъзнал. Разнесло се, че мъжът й се опитва да я отрови. Нали знаете какви ги приказват, но в този случай наистина нямат основание. Ние с Наоми си помислихме за момичето au pair , което е нещо като секретарка на стареца. Въпреки че сякаш няма причина да се опита да отрови мисис Рестарик с препарат против плевели.

— Чух ви да споменавате няколко.

— Ами, не е съвсем невъзможно…

— Желано убийство… — отбеляза Поаро замислено, — но все още неосъществено.

Мисис Оливър влезе с колата си във вътрешния двор на Бороудин Меншънс. На паркинга имаше шест коли. Докато се колебаеше как да постъпи една от колите излезе и освободи място. Мисис Оливър побърза да го заеме.

Слезе, затръшна вратата и вдигна поглед към небето. Блокът бе построен наскоро върху земя, опустошена от бомбардировките през последната война. Като че ли, помисли си Мисис Оливър, отначало е бил изцяло построен от компанията „Грейт Уест Роуд“ и после поставен на това място като готов жилищен блок. Изглеждаше много функционален, но създателят му се бе отнесъл с презрение към всякакви орнаменти по фасадата.

Беше час пик. Хора и коли влизаха и излизаха от двора с наближаването на края на работния ден.

Мисис Оливър погледна към китката си. Часовникът й показваше седем без десет. Доколкото можеше да прецени, часът беше подходящ. Предполагаше, че по това време момичетата вече са се прибрали от работа, за да се освежат и преоблекат в тесни екстравагантни панталони или нещо подобно и излязат отново. Или пък щяха да си останат вкъщи и да се отдадат на домакинска работа. Както и да е, стори й се съвсем разумно да ги потърси сега. Източната и западната страна на блока бяха еднакви с големи летящи врати в средата. Мисис Оливър си избра лявата страна, но веднага откри, че е сбъркала. Номерата на апартаментите в тази част на блока бяха от 100 до 200. Тя отиде в другото крило.