Агата Кристи - Третото момиче

Поаро въздъхна тежко в слушалката.

— Уви! Твърде стар съм.

— Твърде стар? Какво, за Бога, искате да кажете? Изобщо не сте стар.

— Мислите ли?

— Разбира се, че не сте. Ще се представите чудесно. Можете да ни разкажете много интересни истории за истински престъпления.

— Кой ли ще иска да ме слуша?

— Всички. Те… Мосю Поаро, има ли нещо? Случило ли се е нещо? Струва ми се, че сте разстроен.

— Да, разстроен съм. Чувствата ми… е, няма значение.

— Разкажете ми все пак.

— Не ми се ще да ви занимавам.

— Защо не? По добре елате и ми разкажете всичко. Кога ще дойдете? Днес следобед. Каня ви на чай.

— Не пия следобеден чай.

— Тогава ще пиете кафе.

— По това време на деня обикновено не пия кафе.

— Шоколад? С разбита сметана отгоре? Или билков чай? Обичате да пиете такъв чай. Или лимонада, или оранжада, или бихте предпочели кафе без кофеин, ако успея да намеря…

— Ah ca, non, par example 6 6 Ah ca, non, par example (фр.) — а, последното не! — Б.пр. ! То е отвратително!

— Някой от онези сиропи, които толкова харесвате? Зная, че имам половин бутилка „Райбина“ в бюфета.

— Какво е „Райбина“?

— Сироп от касис.

— Наистина, човек трябва да ви го признае, упорита сте, мадам. Вашата загриженост ме трогна. С удоволствие приемам да изпия чаша шоколад с вас днес следобед.

— Добре. И ще ми разкажете за онова, което ви е разстроило.

Тя затвори.

Поаро се замисли за момент, после набра един телефонен номер:

— Мистър Гоуби? На телефона е Еркюл Поаро. Много ли сте зает в момента?

— Средно — отговори му гласът на мистър Гоуби. — Дори малко повече. Но, за да ви услужа, мосю Поаро, ако бързате, както обикновено ви се случва… ами, бих казал, че младите ми сътрудници ще направят всичко, което трябва за вас. Разбира се, в днешно време не се намират толкова лесно добри момчета, както преди. Твърде много мислят за себе си. Струва им се, че знаят всичко още преди да са започнали да се учат. Но така или иначе, не можем да очакваме на тяхната възраст да бъдат твърде сериозни. Мосю Поаро, с удоволствие ще бъда на ваше разположение. Може да включа едно-две от по-добрите ми момчета в работата. Предполагам, че се касае за обичайното събиране на информация.

Той мълчаливо изслуша подробностите за онова, което Поаро искаше от него. Когато приключи разговора с мистър Гоуби, Поаро позвъни в Скотланд Ярд, за да го свържат с един негов приятел. След като изслуша желанията на Поаро той каза:

— Не искате много, а? Някъде е станало убийство. Времето, мястото и жертвата не се знаят. Ако ме питате, май ме пращате за зелен хайвер, стари приятелю. — После неодобрително добави: — Вие май наистина нищичко не знаете.

В четири и петнадесет следобед Поаро седеше в гостната на мисис Оливър и с удоволствие отпиваше глътки от голяма чаша шоколад, покрит с разбита сметана, която домакинята току-що бе поставила на малката масичка до него. Беше му поднесла и малка чинийка с бисквити „котешко езиче“.

— Chere 7 7 Chere (фр.) — скъпа. — Б.пр. мадам, колко сте любезна. — Гостът погледна с лека изненада над чашата си новата прическа на мисис Оливър и новите й тапети.

И двете бяха новост за него. Последния път, когато се видяха, косата на домакинята бе сресана съвсем семпло. Сега представляваше изобилие от букли и къдрици, подредени по особено сложен начин на главата й. Поаро заподозря, че това изобилие май е фалшиво. Помисли си колко ли къдри биха паднали неочаквано, ако изведнъж, както имаше обичай, мисис Оливър се разпали. Колкото до тапетите…

— Тези черешки… нови ли са? — посочи ги с лъжичката той.

Чувстваше се като че ли е попаднал в черешова градина.

— Мислите, че са твърде много ли? — попита тя. — Толкова е трудно предварително да се преценят тапетите. Смятате ли, че старите бяха по-хубави?

Поаро смътно си ги спомняше. Май представляваха гора с огромно количество ярко оцветените тропически птици. Идваше му да отбележи: „ Plus ca change, plus c’est la meme chose “ 8 8 Plus ca change, plus c’est la meme chose (фр.) — колкото и да се променяме, си оставаме същите. — Б.пр. , но се въздържа.

— А сега — започна мисис Оливър, когато гостът й най-сетне постави чашата на чинийката, облегна се назад с въздишка на задоволство и попи със салфетка остатъците от сметана по мустаците си, — какво се е случило?

— Ще ви кажа, съвсем накратко. Тази сутрин ме посети едно момиче. Знаете, че предпочитам предварително уговорените срещи. Разбирате ли, човек си има навици. Но тя настоя да я приема веднага, защото мисли, че може би е извършила убийство.