Пол Дохърти - Домина

Агрипина протегна ръка и аз я сграбчих. Тя лекичко стисна моята и я пусна.

— Кои са съветниците му? — попитах.

— Макрон и аз.

— Ами Друзила?

— Друзила има хубавичко лице и празна глава. Колкото е хубава, толкова е глупава.

— Даваш ли лекарства на Калигула? — попитах.

— Знаеш, че му давам: валерианово семе, за да успокои нервите му и да му помогне да спи.

Загледах се към другия край на градината. Утринната мъгла се вдигаше. Дочух дрънчене на метал и трополене на каруци, които идваха, за да бъдат натоварени с багаж. Домъчня ми, че нападнах Агрипина. В императорския двор нямаше място за морал, само за власт и оцеляване.

— Ако сенатът разбере за връзката на императора със сестра му — казах бавно, — лицемерите в Рим може да вдигнат скандал. Ще започнат да го обвиняват, че е покварен. Той носи кръвта на Марк Антоний. Ще клюкарстват за любовта на прародителя му към египетските обичаи…

— И какво от това? — попита Агрипина.

— Ако иска да почита една от сестрите си — продължих, — нека публично почита и трите. — Засмях се. — И без това те харесва. Нека не личи разлика в любовта към сестрите му. Това ще заблуди хората, ще намали подозренията.

Агрипина отново стисна ръката ми и се отдалечи.

Каквото и да беше направила с помощта на Макрон, то очевидно вършеше работа. Калигула изглеждаше по-нормален отвсякога. Той влезе в Рим с одобрението на сената и на народа. Беше поздравен от жреците и весталките. Слава и почести се сипеха върху него. Калигула се държеше с августейшо достойнство. Не позволи да критикуват мъртвия Тиберий и тържествено положи праха му в мавзолея на Август. От трибуната каза на сенаторите, че ще има нужда от помощта им при управлението си. Отмени законите за предателството, помилва осъдените и накара да изгорят на форума докладите на шпионите. Върна праха на мъртвите си роднини за почетно погребение и обеща мирно управление. Бях смаян, но всички бяха доволни. Калигула беше прекарал последните няколко години на Капри и малко хора познаваха истинската природа на чудовището, което бяха прибрали в пазвата си. Той отвори съкровищницата и раздаде пари на преторианската стража и легионите. Шпионите и доносниците бяха прогонени от Рим. На пиршествата и празниците Калигула се държеше изключително благопристойно.

Разбира се, всичко беше преструвка. Понякога го хващах да се гледа в огледалото, да упражнява жестовете си и пак да си говори с онова загадъчно невидимо присъствие зад гърба му.

Въпреки предчувствията ми Агрипина изглеждаше по-спокойна. Върна се със съпруга си Домиций в къщата му на Виа Сакра. Скоро той прояви признаци на воднянка, но Агрипина не изглеждаше разтревожена. Когато я запитах защо, направи тъжна физиономия.

— Домиций сам си донесе смъртта — промърмори тя. — Не съм искала да ми бъде съпруг, нито пиян развратник, досаден и в леглото, и на масата. Като повечето хора, Парменон, той трябва да внимава какво яде и пие и чие легло споделя. — Тя потупа корема си. Имам сина си — Домиций не ми е нужен повече.

После смени темата и никога вече не говорихме по въпроса.

Бременността отиваше на Агрипина. Тя разцъфна и докато коремът й растеше с чудовището вътре, се опитваше да контролира чудовището навън. Въпреки няколкото дребни пропуска Калигула поддържаше маската си и се държеше прилично. Обичаше да минава тържествено през града, да изтъква колко е великодушен и милостив. На едно пиршество се загледа в прозрачния басейн с вода, сякаш гледаше огледало.

— Прощавам ти — каза той, вдигнал ръка към собственото си отражение. — Аз, императорът ти прощавам.

После вдигна глава с полузатворени очи и се престори на втори Август, който внимателно слуша рецитиращия поет. Тълпите обичаха щедрите му жестове, особено когато организираше игри в амфитеатъра до Марсово поле, където бяха убити четиристотин либийски лъва и още толкова мечки. Агрипина полагаше всички усилия да го възпира. Сестрите й Юлия и Друзила се омъжиха — фаворитката за Лепид, с когото Калигула също беше спал. Първата съпруга на Калигула беше починала, докато той беше на Капри. Императорът се ожени отново, но скоро се разведе с втората си съпруга. Очите и сърцето му търсеха само Друзила. Предполагам, че Лепид е бил само сводник и ролята му е била да пресича всяка вулгарна клюка за императора и сестра му. Когато не се затваряше с Друзила, Калигула опипваше и целуваше двама актьори Мнестър и Палас.