Борис Акунин - Не се сбогувам

- Въри, въри - подбутна го в гърба човекът от Изтока. - Артелчикът вижда хората като прозрачни. Ако се окажеш гнида - ша та коля.

От тласъка Фандорин едва се удържа на непослушните си крака, отвори вратата с гърди и едва от другата страна на прага успя да се опре с бастуна в дебелия килим.

На края на огромно, полирано писалище, поклащайки опърпан ботуш, седеше човек с черен шлифер и чорлава прошарена брада.

Той се откъсна от книгата си, със спокойно учудване погледна втурналия се в кабинета му човек, а след това и грузинеца.

- Какво има, Джики?

Външността на „артелчика" беше любопитна. Широко разположените му очи имаха странна особеност - погледът им изглеждаше разсеян, дори полусънен, но при това в него се четеше спотаен пламък, приглушен, но готов във всеки момент да изригне с всичка сила. Необичаен бе и оттенъкът на бледата кожа, почти синкав, сякаш никога не бе виждала слънце. Рядък екземпляр, рече си Ераст Петрович. Заслужава си да се изучи.

- Казах ти аз, Арон, болшевиките съвсем нагли са станали! Тоз открито си се разхожда. Зяпа - къде са ни картешниците, къде шо имаме - сичко. Да взема да му резна гръцмуля и да го фърля през портата. Да им е за урок. Тогава ша спрат да се пъхат тука!

- Ти пък защо реши, че е болшевишки шпионин?

- За сигурността кой отговаря - ти ли, аз ли? - взе да се сърди Джики. - Ти си прави твоето, аз моето. Викам ти, че е шпионин, значи знам! Дай да го колям!

Артелчикът вдигна рамене.

- Дори да е болшевик, значи той си има своя истина, просто е друга. За това не се убива. Изгони го и толкова.

- Няма да си отида - каза Ераст Петрович. - Докато не получа онова, за което съм дошъл.

При тези думи стопанинът на кабинета го погледна още веднъж, вече с интерес. Остави книгата, стана, приближи се. Пламъчетата в жълто-кафявите очи заблестяха по-силно.

- Върви, Джики. Аз ще поговоря с него.

- Еее! - грузинецът подбели очи. - Все говорим, само приказки. Тряба да се гърми! Да се праи революция! болшевиките няма да приказват много-много!

Хлопна вратата и си замина.

Арон Воля достатъчно дълго оглежда Фандорин, без каквито и да било церемонии.

- Интересна комбинация. Ланселот, Сенека и Спящата красавица в една обложка.

Последният компонент на триадата накара Ераст Петрович да се стресне. Той студено попита:

- Защо ми казвате това?

- Винаги казвам каквото мисля. Правилно ли те дешифрирах или не?

Май да, помисли си Фандорин. Аз наистина обикалям из този чужд свят като сомнамбул.

- Добре ли умеете да преценявате хората?

- Само интересните. С неинтересните понякога греша. Говори ми на „ти".

- Не ми харесва тази революционна мода. В нея има не простота, а грубост.

- А аз и преди с всички говорех така. На седемнадесет реших, че ако събеседникът е един, значи ще се обръщам към него в единствено число.

- Предполагам, че сте имали проблеми заради това? - попита Ераст Петрович.

- Разбира се. Но що за живот ще е това, ако няма проблеми? С какво би се отличавал от смъртта? Първо ме изгониха от гимназията. Защото се обърнах към един инспектор на „ти". След това какво ли не ми се е случвало. В Иркутския транзитен затвор веднъж така ме пребиха, че краката половин година почти не ме слушаха. Беше по-зле, отколкото при теб. Лекарят в затвора не ме лекуваше, защото и на него говорех на „ти". Нищо де. Оправих се.

А този казва истината, помисли си Ераст Петрович. Май не умее да лъже.

- Е, вие си имате ваши правила, а аз мои. Говоря на „ти" само с много близки за мен хора. Всъщност само с един човек.

- С жена си, предполагам - направи презрителна гримаса артелчикът. - Когато човек не може да живее сам, завъжда си патерица. Та защо си дошъл тук? Не приличаш на шпионин. Шпионите са съвсем други. Да не би да искаш да станеш член на артела? Ще те взема, ти си интересен.

- Искам да разбера кои сте и към какво се стремите. За каква революция се говори при вас? Революцията вече се случи. Дори две революции, през февруари и през октомври.

- Трябва и трета - убедено каза Воля. - Истинска. Първата революция беше буржоазна - срещу царизма. Втората социалистическа - срещу буржоазията. Третата ще бъде анархистка - срещу социалистите. Едва след нашата победа Русия ще стане свободна. Диктатурата на пролетариата пак е диктатура - той все повече се палеше, пламъкът в очите му се разгаряше. - Погледни само колко отвратително е устроен този свят. Раждат се деца, девет от десет са обречени на тежък труд, на гнет и унижение, а десетото уж е щастливец, но е обречено да се чувства като паразит. Никой няма избор. А човекът се отличава от животното само с това, че може да избира какъв да бъде. Погледни колко грозно е човечеството заради тази несправедливост! Колко лошо и срамно живее! Погледни градовете, тези окадени гробища на човешки съдби!