Пат Конрой - Блус в лятна нощ

— Марта, запознай се с Фреди. Той си падаше по сестра ти.

— О, Марта. Сестра ти беше толкова красива. Като слънце. Ти много приличаш на нея — каза Фреди и направи дълбок поклон.

— Приятно ми е да се запознаем, Фреди. Ти си много известен в Южна Каролина.

— Джак, имаме хубави миди и прясна аншоа. Марта какво обича? Може би спагети?

— Да, Фреди, ще започна със спагети.

— За сестрата на Шайла съм готов да направя всичко. Добре дошла при нас. За теб, Джак — миди. Имай ми доверие.

Фреди се оттегли към кухнята, като по пътя си поглеждаше към всяка маса, за да провери дали всичко е наред. Усмихнах се мислено на вещото му умение.

Погледнах Марта. Меките светнали черти на лицето й ми напомниха за сестра й. Имаше същите очи като на кошута, същата красота и стеснителност, която у Шайла се проявяваше по-скоро като сприхавост. У Марта красотата стоеше на пръсти, със затаен дъх, и радваше окото като приятна изненада, но само когато успееше да освободи онази навита докрай пружина, която контролираше нервните центрове на спотаената й несигурност. Дори гримът не можеше да прикрие уплашеното и объркано същество, което, маскирано с перли и черна рокля, се мъчеше да мине за светска дама.

— Баща ми продължава да смята, че ти си виновен за смъртта на Шайла — каза Марта. — Не е зле да знаеш това.

— Слушай, Марта — започнах уморено, — винаги съм смятал, че ще бъда желан и обичан зет: излети за риба, бриджьорски карета и тъй нататък. А взех, че попаднах на този твой мрачен, скучен, опърпан и вечно умърлушен баща. Така и не успях да го разбера. Но за какво ли ти разправям всичко това, като ти много добре го знаеш. Нали си израсла в тази оранжерия за страдалци.

— Защо ме мразиш? Защото обичам баща си затова ли? — попита тя.

— По-скоро защото не си честна, заради жалката ти преданост към него. Заради тези твои ужасни и опасни преструвки. Той отрови твоя живот, както отрови живота на Шайла и на майка ти. Но неговите жени са се скупчили като орлици, закрилят го, защитават го и във вечното му огорчение съзират добродетели. Ти не го обичаш. Ти го съжаляваш. Точно както и аз. Но мога да ти кажа, че не съм срещал по-голямо лайно от него.

— Защо го мразиш толкова много?

— Съжалявам го този гаден кучи син.

— Не му е притрябвало твоето съжаление.

— Тогава ще трябва да се задоволи с моята омраза.

В този миг се появи Фреди със спагетите за Марта и моите миди. Пристигна точно навреме, за да си отдъхнем. Чинията й ухаеше остро, пикантно и дори съдържаше едно забранено удоволствие — свинска кайма. Макар и правоверна еврейка, Марта нямаше навика да спазва диетичните закони на Левита. Беше прекарала голяма част от съзнателния си живот в погранични престрелки с родителите си на тема свинско и стриди. Юдаизмът й беше скъп, но не можеше да се преструва, че обича да спазва безбройните му диетични забрани.

— Може ли да опитам една от твоите миди? — попита тя.

— Чиста проба треф — отвърнах и й поднесох чинията да си вземе.

— Да, но вкусен.

— Марта, за какво всъщност си дошла? — попитах. — Все още не си ми отговорила на този простичък въпрос.

— Искам да разбера защо сестра ми се хвърли от моста. Искам някой да ми обясни защо е изпаднала в такова отчаяние, след като всичко около нея изглеждаше розово. Нищо не разбирам. Родителите ми отказват да говорят за случилото се.

— Това го разбирам. И аз не съм казал на Лия, че майка й се е самоубила. Така и не ми се пречупи езикът да й кажа за този мост. Едва събрах сили да й съобщя, че майка й е мъртва.

— А знае ли, че аз съм жива? Че има леля, че има баба и дядо, които я обичат?

— Смътно — отвърнах. — Но я насърчавам да забрави. Моля те, недей се преструва. Знаеш много добре, че последната ми среща с току-що споменатите лица се състоя в щатския съд на Южна Каролина. Ако добре си спомням, всеки един от вас ясно и категорично заяви, че не съм способен да отгледам дъщеря си. Но аз отгледах едно прекрасно дете. Вълшебно дете. И го направих без вашата помощ.

— И смяташ, че е справедливо да ни накажеш, като не ни позволиш да я видим до края на живота си? — попита тя.

— Да. Смятам, че това е съвсем справедливо. Искахте съд и го получихте! Случайно да си спомняш броя на посещенията, които се канехте великодушно да ми разрешите в случай, че спечелите делото?

— Нашите настояваха да бъдеш лишен от правото да виждаш Лия — отвърна Марта, затвори очи и дълбоко си пое дъх. — Сега съзнават, че са сгрешили. Молят те да им дадеш възможност да поправят грешката си.