Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза

Джо бе взел решение да не близва алкохол до обяд, но изведнъж идеята за уиски със сода го примами и той прие. Началникът на полицията наля две уискита и подаде едната чаша на Джо. Звънна с малко звънче, вратата се отвори и влезе Наурунг Синх. Наурунг беше висок и внушителен. Въпреки буйните му мустаци, Джо предположи, че не е на повече от двайсет и пет. Връхната част на полицейската му униформа завършваше със син тюрбан. Поклони се без особено раболепие и се усмихна с дискретна, но приятелска усмивка.

Началникът на полицията се изправи на крака, заговори бързо на хинди, а сетне рече:

— Оставям ви, Сандиландс. Да ви дам възможност да изчетете тези книжа. Оставям Наурунг тук, за да го питате за всичко, което ви интересува. О, между другото, сивите ще ви чакат за лек обяд. Един часа. Наурунг ще ви покаже пътя.

Джо притегли към себе си купчината листове и даде знак на Наурунг да седне. Сикхът се поколеба. Кацна за момент съвсем на крайчеца на стола, стана без нужда, за да оправи транспаранта и не седна повече.

„Ще трябва да разбера кого да поздравявам и кого да не поздравявам, помисли си Джо, но ще трябва също да разбера на кого да предлагам стол и на кого да не предлагам. Очевидно сикхският полицай няма право да седи. Сещам се за няколко офицери от столичното, дето не биха позволили на полицай да седи в тяхно присъствие… Гледай ти, навсякъде е еднакво.“

Той реши да прегледа документите пред себе си. Те бяха различни по вид и размер, написани на какви ли не листове, някои на подписана от частни лица хартия за писма, други на листове с редове и с държавния воден знак. Някои бяха изписани с почерк на образовани англичани, свикнали с гръцката азбука, други — с надиплените и натруфени калиграфски букви на индийските писари.

— Наурунг — обади се той, — чел ли си ги?

— Опитах се, сахиб, но не мога да чета добре на английски.

— Знаеш ли за тези истории?

— Чувал съм ги.

— Ти си полицай с опит. Старши инспекторът смята, че няма нищо подозрително, просто серия от… — щеше да каже „съвпадения“, но промени думата и продължи: — Серия от случайности… серия от неща, станали случайно по едно и също време. Как мислиш?

— Не мисля, че е съвпадение, сахиб.

Очите им се срещнаха за миг.

„Този индиец ще ми стане симпатичен“, помисли си Джо.

— Кажи ми — поде той, — разглеждаме пет — може би повече — мистериозни смъртни случая в продължение на дълъг период. В тях няма нищо мистериозно — единствената загадка е в това, че са станали в един и същи месец от годината. Не мога да повярвам, че само госпожа Дръмънд го е забелязала. И другите сигурно са го коментирали. Кажи ми сега, Наурунг, какво разправят хората?

Събирайки мислите си, докато Джо говореше, Наурунг бавно изрече:

— Хората не считат, че е съвпадение.

— Е, ако отхвърлим вероятността за съвпадение, какви са алтернативите ни?

— Остава версията за мръсна игра, както се казва.

— Значи открито се говори, че е било мръсна игра?

— Сахиб, питате ме какво разправят хората и аз ви отговарям какво разправят хората. Но има трето обяснение, за което доста се шушука. Не искам да изглеждам като невеж индиец — „местните са толкова суеверни“ — мисля, че понякога така се казва?

— Да, без съмнение понякога така се казва. Но не забравяй — аз съм невеж лондонски полицай, можеш да говориш каквото искаш.

Наурунг изглеждаше силно смутен и след кратка пауза отвърна:

— Сахиб, знаете ли какво означава чурейл? Не? Чурейл е призрак на жена, умряла при раждане. Обитава реките и бродовете. Стъпалата й са обърнати обратно, така че да тласка мъжете към гибел. Знам го, но не вярвам в това. Те са отмъстителни духове. Хората смятат, че някакъв чурейл търси отмъщение чрез съпругите на бенгалските сиви заради нещо, което вероятно се е случило преди много време. Заради болка, отнесена от нея в гроба. Болка, която още не се е изчерпала. Казвам ви го, защото питате. Колкото до мен, аз го отхвърлям като необоснована клюка. Ако даваш ухо на всички клюки, няма да стигнеш доникъде.

— Слушай — вметна Джо, — ще ти го кажа направо — не вярвам в твоя чурейл.

— Това ви казвам, сахиб, и аз не вярвам. Но въпреки всичко, във водата човек има връзка с чурейла.

— Във водата?

— Нека ви напомня, сахиб, че госпожа Съмършам е починала в банята си, госпожа Симс-Уорбъртън е била удавена, прекосявайки реката, а госпожа Форбс е паднала в пропаст и е умряла на брега на река. Не е кой знае какво, но има ли друга връзка?