Сметна, че пръв би трябвало да е старши полицейският инспектор, следван от доктора, командира на бенгалските сиви, който с малка бележка го известяваше, че е избран за почетен член на техния офицерски стол. Друга бележка от клуб „Паникхат“ го известяваше, че е избран („за времето на Вашия престой“) за член на Клуба. И в двете бележки Джо съзря пръста на Нанси Дръмънд.
Въоръжен срещу нарастващата жега със стандартен тропически шлем, който грижлив човек бе оставил в пощенската станция, Джо се отправи пеш към канцеларията на началника на полицията.
Старши полицейският инспектор беше студен, старши полицейският инспектор беше сърдит и не изрази удоволствие от това, че го вижда, макар това да го освобождаваше от задължението да се занимава със случай, който определено считаше за празна работа, разкрит — както се изрази — „от жените“. След бегъл поглед към лентите на ордените върху гърдите на Джо с облекчение установи, че си има работа ако не с войник, поне с някого, който е бил войник.
Огледа го внимателно с пронизващи сини очи — студени и недоверчиви.
— Не знам какво, по дяволите, ще откриете в тази история, Сандиландс! И моля ви, не си мислете, че е моя идеята да ви губя времето с нея! — започна началникът на полицията без предисловие. — Не ми се иска предварително да споменавам каквото и да било, което сами бихте установили, но според мен това е пълен абсурд, а дори да не беше пълен абсурд, разполагаме с остаряла следа. Много остаряла следа. И при най-малкото нещо, с което мога да ви помогна — макар че не си представям с какво, — уведомете ме. Като начало, тук имаме хроничен недостиг на персонал. Губернаторът любезно предлага да определя офицер, който да ви съдейства. Лесно му е на него! Назначих ви един полицейски хавалдар 7 7 Сержант в армията и полицията (хин.). — Бел.прев.
. Наурунг Синх. Английският му е доста добър, ще видите, стига да не го пришпорвате. Работил е една година като преводач в британско поделение, пък и — усмихна се сдържано — нямаме друг. Много е амбициозен и ви препоръчвам да не вярвате на всяка негова дума. Старае се да угажда, ако разбирате какво имам предвид. Ще го повикам след малко, а междувременно — откъде искате да започнете?
Без да даде на Джо възможност да отговори, той продължи:
— Предполагам, че искате да започнете от къщата на Съмършам — той подхвърли един ключ на масата. — Вземете Наурунг със себе си — той ще ви разведе. Не че има много за гледане. Доста отъпкано беше, когато пристигнах там. Аз самият бях в местния град по време на инцидента… — той си прочисти гърлото и се размърда неловко.
Джо мълчаливо го изчака да продължи.
— Случва се по някоя и друга дребна кражба. На пазара. Когато ми съобщиха за нещастното събитие, сума народ, в това число и слугата, се беше мотал из помещението. Поне трима човека бяха пипали бръснача… Самият Съмършам бе облян в кръв, цялото семейство и прислугата се щураха напред-назад, ревейки, и насред всичко това госпожа Дръмънд снимаше, без да й мигне окото!
— Всичко ли беше почистено? — попита Джо.
— Индия е топла страна — отвърна Бълстроуд, — мисля, че няма нужда да ви го напомням. Тук няма хладилни камери за съхранение на… ъ… трупове. И не можеш да оставиш кръвта ей така разплискана до безкрайност. Накратко, трябваше да заповядам да се почисти всяка повърхност, върху която имаше кръв. С изключение на това, всичко останало е както го заварих при влизането си.
Сърцето на Джо се сви. Стара и заличена следа. Нарочно заличена? Подозренията на Нанси започваха да пропукват неговата обективност.
— Предлагам да им хвърлите един поглед — каза Бълстроуд, поставяйки на масата свитък листове. — Нямах време да ги препиша — ние не сме в състояние да призовем взвода писари, както, предполагам, сте свикнали в Скотланд Ярд, — така че не ги губете, за бога. Сведенията, свързани с останалите смъртни случаи, жените ги разпространяват в обработен вид. Отделил съм копията от полицейските разпити по всеки случай. Огромна архива, опасявам се! А за нея Наурунг не би могъл да ви е от помощ — не чете твърде добре на английски. Ще трябва да напредне, за да стигне до желаното място в полицията. Въпреки това, питайте го за всичко — къде да отидете, с кого да говорите, кого да поздравявате и кого да не поздравявате и така нататък. Все пак, като ги прочетете, поне ще успеете да успокоите дамите. Да усмирите клопането в мургикхана…
— В…?
— В курника. Така наричаме стаята на жените в Клуба. Хм! Затворят ли я, половината от проблемите ни ще изчезнат. Животът ще стане много по-лесен. Във всеки случай, Сандиландс, мен няма да ме чуят, вероятно ще чуят някого, който е наясно с всичко, щом е от Лондон. Закачете си ордените, изперчете се пред тях и им кажете да не си тревожат хубавите малки главички — това е всичко, което трябва да сторите. — Бълстроуд осъзна, че тонът му се изражда до язвителен, и добави отривисто: — Намерих ви кабинет, освен ако не желаете нещо по-добро. Тясно местенце, опасявам се. Канцеларският склад беше там. Попочистиха го. Има бюро, два стола и прозорец. Няма телефон, но винаги можете да използвате моя. Сега нека ви предложа едно питие.
Читать дальше