Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Мейси изпъшка и ритна Джо по глезена.

— Всичко е добре, когато свършва добре — бодро заяви Джо. — А нещата май са се развили благоприятно за теб, Алис. Разкажи ни къде се беше покрила в Симла. Изчезна безследно. А по дирите ти бяха цяла сюрия професионалисти от хората на Чарли и от самодейците на Джордж. Даже тихомълком бяха обявили доста апетитно възнаграждение.

— Приютиха ме в манастира, естествено. Игуменката много се трогна, когато й обясних как са ме погнали и ме заплашват заради нелепи измислици. Правила съм щедри дарения на манастира, нали схващаш, Джо? И тя ми се отблагодари отчасти за приноса ми. При това доста охотно. Все още имам приятели, макар и да не ти се вярва.

— А след това и мадмоазел Питьо се е присъединила към теб, под предлог, че пътува за Бомбай за отдавна уговорена делова среща. — Той насочи вниманието си към Мари-Жан. — С някой продавач на ръкавици, предполагам? От ония, дето изчезват яко дим, преди да могат да потвърдят нечие алиби. Като господина, с когото си обядвала в деня на убийството на Корсовски?

— Не — безметежно отвърна тя, — не беше продавач на ръкавици, а купувачът и новият собственик на „Ла Бел Епок“. Бяхме сключили сделката преди известно време. Няма никаква загадка! — И Мари-Жан продължи небрежно да прехвърля броеницата си.

— Все пак не беше невъзможно да издирим онзи твой посетител. Само че не счетохме за необходимо. Вместо това разговарях със салонния управител на хотел „Гранд“. Проверих графика им и всичко беше тип-топ: резервация за един часа на името на мадмоазел Питьо. Управителят, който те познава много добре, си спомни как си пристигнала и той те е придружил до маса номер десет, за която изрично си настояла. Според твърденията му обядът приключил някъде след два и половина, което е напълно нормално. Убийството се е случило на пет мили сред пустошта, точно в три без петнайсет.

Мари-Жан продължи да го гледа с трогателна невинност.

— Точно така ви казах и аз, капитане. Поздравявам ви за щателната проверка, защото тя само доказва правотата на думите ми.

— Щателна? Да, Мари-Жан, наистина проявих завидна щателност, само че със задна дата. Преди да отпътувам от Симла, отидох повторно в „Гранд“. Настоях да ми покажат маса номер десет и да разговарям лично с келнера, който ви е обслужвал по време на обяда.

— Тъй ли? — равнодушно подхвърли Мари-Жан.

— Въпросната маса се намира в периферията на залата, закътана сред растения в саксии — нещо като малка пещеричка, много удобно разположена в близост до задния вход. Гостът ти навярно е останал леко изненадан, когато си напуснала трапезата. Но едва ли се е впрегнал. Погълнат от мисълта за вкуснотиите, предлагани от заведението, навярно не е схванал веднага, че хубавицата, която е седнала насреща му, не е закоравялата бизнес дама, а млада и сговорчива женичка. Някоя от асистентките ти? Облечена в същия тоалет? Човекът нямал нищо против. Келнерът се изрази със суперлативи за нея. Добави още, че размяната била много дискретна и изобщо не го изненадала. Не за пръв път обслужвал потайни срещи от романтично естество и очевидно случаят бил точно такъв, съдейки по щедрия бакшиш, който му оставили впоследствие. Очевидно обядът много се усладил на двамцата и те се изнизали през задната врата, обилно полели гозбите с две бутилки бургундско. Според келнера наближавало три часът и ако ти си била там, Мари-Жан, е нямало да смогнеш да изтърчиш до Тара Деви навреме, за да гръмнеш Корсовски. Само че ти не си била там, нали? По онова време вече си била изминала с кон петте мили сред хълмовете и си спретнала засадата. Изпушила си набързо две цигари „Черната котка“ и бум! — пратила си два куршума в сърцето на приятеля ми.

Последва дълго мълчание, нарушено в крайна сметка от Алис.

— Всичко това няма повече значение, Джо — заяви тя. — На никой вече не му пука за тая история, дори на Джордж Джардайн. Защо просто не признаем, че ти си голям умник? Сигурна съм, че точно това желаеш да чуеш. И защо да не оставим тая тема?

Тя понечи да стане, внезапно обхваната от неудобство и от желание да сложи край на разговора.

— Е, аз искам да чуя! — гневно възкликна Мейси. — Целият свят трябва да чуе! То е върла срамота такива двулични хитруши да се измъкнат безнаказано и благодарение на тоя маскарад да изчезнат отвъд океана! Джо, нима ще ги пуснеш ей тъй? Направо ми се повдига, като си помисля как тия двечките ще си свият някъде гнезденце и ще си живуркат с плячкосаните жълтици! Ако бяха задигнали златен часовник, щеше да ги попилееш! — жлъчно завърши тя.