Фред Варгас - Във вечната гора

— Да, следите от убождане, скалпелът, синята боя. Хубав паспорт, но фалшив. Истинска измама. От седмици ни разиграват като кукли на конци. И аз, и ние, направо търчахме към светлината, която размахваха под носа ни.

Ариан скръсти ръце и сведе брадичка. Не бе успяла да се гримира, но Адамсберг я намираше за още по-хубава.

— Грешката е моя — каза тя. — Аз казах, че може би е с дисоциирано съзнание.

— Обаче аз реших, че е сестрата.

— Не — настоя Ариан. — Аз се увлякох. Добавих какви ли не второстепенни елементи — и психологически, и психически.

— Защото убиецът отлично познава психологическите и психическите качества на жените. Защото всичко е било подготвено, за да ни въведе в заблуждение, Ариан. И ако убиецът е направил всичко, за да ни насочи към жена, значи, че убиецът е мъж. Мъж, който се с възползвал от бягството на Клер Ланжевен, за да я хвърли на лъвовете. Мъж, който е знаел, че ще реагирам на хипотезата за старата медицинска сестра. Само че не е тя. И точно по тази причина убийствата по нищо не съответстват на психологията на ангела на смъртта. Ти сама го каза, Ариан, вечерта след Монруж. Не е имало втори кратер във вулкана. Това е друг вулкан.

— В такъв случай е много добре извършено — каза патоложката с въздишка. — Раните на Диала и Сламката сочат дребен на ръст нападател. Но, разбира се, винаги е възможно да се имитира. Среден на ръст мъж е могъл спокойно да вкара спринцовката от по-ниска позиция, така че да създаде погрешно впечатление. Стига да разбира от тези неща.

— Спринцовката в хангара вече беше в повече — каза Адамсберг. — Трябваше да се сетя още тогава.

— Мъж — обади се обезсърчено Данглар. — Значи започваме отначало. Съвсем отначало.

— Няма да е необходимо, Данглар.

Адамсберг видя да минава в очите на заместника му бърза и организирана мисъл, после лека тъга. Комисарят му кимна одобрително. Данглар знаеше. Като него.

В спрялата кола Адамсберг и Данглар гледаха как чистачките помитат поройния дъжд, който се изливаше върху стъклото. Адамсберг обичаше равномерния шум, издаван от чистачките, борбата им срещу потопа.

— Мисля, че сме на едно мнение, капитане — каза той.

— Майоре — унило го поправи Данглар.

— За да тръгнем със сигурност по следите на сестрата, е трябвало убиецът да знае много за мен. Да знае, че аз съм я арестувал и че бягството й е важно за мен. Трябвало е също да може да проследи разследването стъпка по стъпка. Да е наясно, че търсим сини обувки и следи от боядисани подметки. Да е информиран за плановете на Ретанкур. Да иска да ме погуби. Той всичко ни достави, Данглар — спринцовката, обувките, скалпела, боята. Забележителна манипулация, Данглар, извършена от качествен ум, от изключително умел човек.

— От човек от Бригадата.

— Да — тъжно каза Адамсберг, отпускайки се назад на седалката си. — От наш колега, планински козирог.

— Какъв козирог?

— Никакъв, Данглар.

— Не ми се ще да вярвам.

— Не вярвахме и че в свинската зурла има кост. Също както и в Бригадата има кост, Данглар. Забита в сърцето й.

Дъждът валеше по-слабо и Адамсберг намали скоростта на чистачките.

— Казах ви, че лъже — подхвана Данглар. — Никой не би могъл да запомни онзи текст от De reliquis , без да го знае отпреди. Той знаеше рецептата наизуст.

— Тогава защо ни я каза?

— За да ни провокира. Мисли се за непобедим.

— Пребитото дете — промълви Адамсберг. — Изгубеното лозе, бедността, годините на унижения. Аз го познавах, Данглар. Помня нахлупената до носа барета, под която криеше косите си, накуцващия крак, сведеното чело. Помня как ходеше приведен и се правеше, че не чува подигравките на другите.

— Още изпитвате съчувствие.

— Още.

— Но към детето. То ви трогва. Когато е пораснало, се е превърнало в извратен възрастен. И обръща съдбата, като я насочва срещу вас, някогашния дребен шеф, отговорен за трагедията му. Обръща колелото на съдбата. Ваш ред е да паднете, негов ред — да заеме мястото на суверена. Превърнал се е в това, за което декламира по цял ден — в герой на Расин, отнесен от бурята на омразата и амбицията, герой, който организира излизането на сцената на чуждата смърт и собствената си коронация. Вие от самото начало знаехте защо е тук — за да си отмъсти за битката между двете долини.

— Да, знаех.

— И изпълни плана си действие по действие, като ви заблуди и насочи по грешен път цялото следствие. Вече извърши седем убийства — Фернан, Дебелия Жорж, Елизабет, Паскалин, Диала, Сламката, Гримал. И почти уби Ретанкур. А сега ще убие и третата девица.