Фред Варгас - Във вечната гора

— Франсин Бидо, трийсет и пет години — каза Меркаде, подавайки фиша й на Адамсберг. — Живее в Кланси, двеста жители, на седем километра от Боск де Турел. Другите две възможни жени са на четиринайсет и деветнайсет километра. И трите са близо до голямата кестенова гора, в която се въдят елени. Франсин живее сама, къщата й е изолирана, намира се на повече от осемстотин метра от съседните. Оградата на двора й може да се преодолее с един скок. Самата къща е стара, дървените й врати са тънки, ключалките могат да се разбият с поглед.

— Добре — каза Адамсберг. — Работи ли? Има ли кола?

— На половин работен ден е, чисти една аптека в Еврьо, където отива с кола всеки ден, освен в неделя. Възможно е да бъде нападната у дома си между деветнайсет часа и тринайсет часа на другия ден, когато напуска къщата.

— Сигурни ли сме, че е девствена?

— Според кюрето в Отон — да. Истинско „ангелче“ според него. Хубавка, простодушна, леко малоумна според някои други. Кюрето обаче смята, че си е напълно с ума. Просто всичко я плаши, особено животните. Била отгледана от баща си, вдовец, който много я тормозел. Починал преди две години.

— Има един проблем — каза Воазне, чиято позитивистка нагласа бе рухнала, след като Адамсберг отгатна съществуването на кост в сърцето на елена, прилагайки съмнителния метод на хвърченето из облаците. — Девалон е разбрал, че сме в Кланси, и е узнал защо. Откакто проспа убийствата на Елизабет и Паскалин, е в неизгодна позиция. Сега иска неговата бригада да поеме наблюдението на Франсин Бидо.

— Толкова по-добре — каза Адамсберг. — Важното е Франсин да е в безопасност. Обадете му се, Данглар. Нека изпрати трима души, които да осигуряват охраната и на смени от седем часа вечерта до един на обед на другия ден без прекъсване. Да са въоръжени. И да започнат още днес. Охранителят трябва да е в къщата, по възможност в стаята й. Някой да изпрати в Еврьо снимката на медицинската сестра. Кой проверява агенциите за коли под наем?

— Аз — каза Жюстен. — Заедно с Ламар и Фроаси. В Ил дьо Франс до момента не сме открили нищо. Никой от служителите не си спомня жена на седемдесет и пет години, наела фургон. Сигурни са.

— Синята следа в хангара?

— Наистина е от боя за обувки.

— Днес следобед Ретанкур е проговорила — каза Есталер. — Но не е говорила дълго.

Всички погледи се насочиха към него.

— За поезия ли е говорила? — попита Адамсберг.

— За обувки е говорила. Казала е, че трябва да се изпратят обувки в караваната.

Полицаите размениха озадачени погледи.

— Не е много в ред дундата — каза Ноел.

— В ред е, Ноел. Обещала е на жената от караваната да й замени сините обувки с други. Ламар, уредете този въпрос, адреса ще намерите в книжата на Ретанкур.

— След всичко преживяно точно това ли е намерила да ни каже? — възмути се Керноркян.

— Такава си е — примирено въздъхна Жюстен. — Нищо друго ли не каза?

— Каза. Добави: без значение. Кажи му, че са без значение.

— На кого?

Есталер посочи Адамсберг с брадичка.

— Естествено — каза Воазне.

— Кои? — промърмори Адамсберг. — Кои са без значение?

— Не е в ред — разтревожено повтори Ноел.

За първи път в живота си и вече от двайсет и два дни Франсин не се завиваше презглава. Заспиваше с отвита глава, спокойно положена върху възглавницата, и така й бе безкрайно по-лесно, отколкото да се задушава под завивката, залепила нос до оставената дупчица. Освен това проверяваше отгоре-отгоре дупките, направени от дървесиноядите, без да ги брои и без да се мъчи да си представи как ли биха изглеждали гадните насекоми.

Полицейското наблюдение й бе дошло като дар божи. Трима мъже се сменяха и я охраняваха всяка нощ и всяка сутрин, докато не тръгне за работа. Можеше ли да мечтае за нещо по-хубаво? Не питаше защо държат да я пазят от страх любопитството й да не раздразни полицаите и те да се откажат от прекрасната си идея. Доколкото бе разбрала, напоследък обирите били зачестили и, кажи-речи, всички самотни жени от областта били охранявани от жандарми — нещо, което Франсин не намираше за странно. Други на нейно място биха протестирали, но не и тя, която всяка вечер приготвяше за дежурния жандарм вечеря с много по-голямо усърдие, отколкото бе правила това за баща си.

Мълвата за изисканите вечери — и за чара на Франсин — бе плъзнала из Бригадата в Еврьо и за свое учудване Девалон без никаква трудност намираше доброволци да пазят Франсин Бидо. На Девалон ни най-малко не му пукаше за мъглявото разследване на Адамсберг, което за него се състоеше от купчина нелепости. Но не можеше да става и дума този тип, след като бе взривил разследването му по случаите с Елизабет Шател и Паскалин Вилмон заради три стръка мъх върху един камък, да нахлуе в територията му. Неговите хора щяха да охраняват къщата, в която нямаше да стъпи кракът на нито един човек на Адамсберг. Адамсберг бе имал нахалството да изиска жандармите да пазят жената будни, но той нямаше намерение да оголва екипа си заради такава глупост. Затова изпращаше хората си у Франсин след нормалния им работен ден със задачата да хапнат и да спят без угризения.