Фред Варгас - Във вечната гора

— Не ми се струва еленовите рога да приличат на кръст — каза Фроаси.

— Не приличат — кимна Адамсберг. — Мисля, че кръстът е другаде. Мисля, че трябва да търсим тайна кост, като костта на котарака. Във вътрешната пенисна кост е съсредоточен мъжкият принцип . Трябва да открием нещо подобно у елена. Кост във формата на кръст, която ще олицетворява принципа на вечност, символизиран от елена. Кост, която живее .

Адамсберг огледа хората си, очаквайки отговорите им.

— Не се сещам — сви рамене Воазне.

— Мисля — каза Адамсберг, — че ще открием тази кост в сърцето на елена. Сърцето е символ на живота. Кръст, който живее, кръст от кост в сърцето на елена, който живее във вечната гора.

Воазне обърна глава към Адамсберг.

— Чудесно, господин комисар — каза той. — Проблемът е, че в сърцето на елена няма кост. Нито на елена, нито на който и да е друг. Нито кръстовидна, нито продълговата, нито квадратна.

— Трябва все пак да има, Воазне.

— Защо?

— Защото миналия месец в гората край Бретийи, после в гората в Опортюн два елена са били убити и оставени на земята. Непокътнати. Само сърцето им е било изтръгнато и разрязано. Това е било извършено от една и съща ръка, на едно и също място, в района на светеца , близо до двете пожертвани жени. Застрелял ги е нашият ангел на смъртта.

— Звучи добре — каза Ламар.

— Елените са били разрязани след смъртта им на определено място на тялото. Точно това е станало и с котарака Нарцис. Един вид, били са оперирани с точно определена цел, за да вземат от тях нещо точно определено. Какво ли? Кръстът, който живее. Следователно този кръст е в сърцето на елена, по един или друг начин.

— Невъзможно — каза Данглар, поклащайки глава. — Щяхме да знаем.

— Не знаехме за костта на котарака — забеляза Керноркян. — Нито за зурлата на прасето.

— Но аз знаех — каза Воазне. — Както знам, че в сърцето на елена няма кост.

— Съжалявам, лейтенант, трябва да има.

Чу се мърморене, някои направиха недоверчиви физиономии, докато Адамсберг се изправяше, за да се разкърши. Позитивистите никак не бяха убедени, че реалността трябва да се съобразява с шантавите идеи на комисаря дотолкова, че да натика кост в сърцето на елена.

— Обратното е, господин комисар — настоя Воазне. — Няма кост в сърцето на елена и се налага да приемем тази истина.

— Воазне, трябва да има, иначе нещата губят смисъл. Ако има, ни остава само да не пропуснем следващия убит елен. Третата девица, избрана от сестрата, ще бъде някъде наоколо. Кръстът в сърцето трябва да е възможно най-близо до живото на девицата. Съседна в същото количество. Това не означава „прибавена“ в същото количество, а сочи мястото.

— Съседна — каза Данглар — означава „която седи със“, „която е поставена до“.

— Благодаря, Данглар. Естествено е девицата да живее до елена. Като се съчетаят женската и мъжката същност, се създава живот, а в нашия случай вечен живот. Когато видим сърцето на следващия елен, ще имаме името на девицата, едно от имената от вашия списък.

— Добре — съгласи се Жюстен. — Сега какво? Да наблюдаваме горите ли?

— Други го правят вместо нас.

Адамсберг изчака под дъжда да забият камбаните на църквата в Аронкур и бутна вратата на кръчмата. Тази неделя вечер мъжката компания беше в пълен състав и тъкмо пиеха първата чаша.

— Беарнецо — каза Робер, без да покаже никакво учудване, — ще пийнеш ли с нас?

Един бърз поглед към Анжелбер потвърди, че планинецът е винаги добре дошъл, въпреки че преди три седмици бе разровил един гроб в Опортюн. Както и предишния път му направиха място от лявата страна на стареца и му дадоха чаша.

— Много си се бъхтил — обяви Анжелбер, наливайки в чашата бяло вино.

— Да, имах неприятности, полицейски неприятности.

— Такъв е животът — каза Анжелбер. — Робер е покривчия и си има покривчийски неприятности. Илер има касапски неприятности, Освалд земеделски, а аз старчески. Не са по-малки, можеш да ми вярваш. Пий една чаша.

Адамсберг се подчини и каза:

— Знам защо са били убити двете жени и знам защо са отваряли гробовете им.

— Значи си доволен.

— Не съвсем — каза Адамсберг и направи гримаса. — Убийцата е ужасно същество и още не е свършила работата си.

— Но ще я свърши — предположи Освалд.

— Мислиш, че така ще направи — потвърди Ашил.

— Да, ще я свърши — каза Адамсберг. — Ще я свърши, като убие още една, трета девица. Тръгнал съм да търся девицата. И имам нужда от помощ.