Фред Варгас - Във вечната гора

— А следи от стъпки?

— Това ще ви хареса — каза Ламар с усмивката на хлапе, което си е скрило подаръка, за да си увеличи удоволствието. — Не е било лесно да вземе завоя, трябвало е да натисне дръжките на количката, за да я завърти, и се е наложило да се опре на пръстите на краката си. Представяте ли си движението?

— Да.

— А циментовият под е грапав.

— Да.

— И на това място са останали следи.

— От синя боя за обувки — каза Адамсберг.

— Именно.

— Изолирана от земята на престъпленията си — бавно изрече комисарят, — но оставила следите си. Никой не може да остане напълно невидим. Ще го хванат по синята му сянка.

— Отпечатъците никъде не са цели. Не можем да определим номера на обувките. Но вероятно става дума за дамски обувки, здрави, с нисък ток.

— Остава килерът. Там са й били новаксон, преди да я затворят вътре.

— Нищо ли не открихте в килера?

Жюстен замълча, после каза:

— Открихме. Спринцовката.

— Шегувате се, лейтенант. Оставила е спринцовката си?

— Точно така. Оставила я е на пода без никакъв отпечатък, разбира се.

— Значи сега се подписва? — каза Адамсберг и стана, сякаш сестрата го предизвикваше открито.

— Така мислим.

Комисарят направи няколко крачки по угарта, с ръце на гърба.

— Много добре — заключи той. — Прекрачила е прага. Въобразява си, че е непобедима, и ни го съобщава.

— Има логика — каза Керноркян — за човек, който ще погълне вечния живот.

— Но не и преди да хване третата девица — уточни Адамсберг.

Есталер обиколи насядалите мъже и сипа кафе в протегнатите им чашки. Необичайното място и липсата на мляко не му позволяваха да проведе церемонията правилно.

— Ще я хване преди нас — каза Мордан.

— Не се знае — възрази Адамсберг.

Върна се в кръга и седна по турски в центъра му.

— Живото на девиците — каза той — не е косата на мъртвата.

— Ромен разреши този проблем — рече Мордан. — Лудата наистина е рязала кичури коса.

— Рязала е, за да си отвори пътя.

— Към кое?

— Към истинската коса на смъртта. Към косата, пораснала след смъртта .

— Естествено — възкликна Данглар. — Живото. Онова, което расте и живее дори след смъртта.

— Затова е трябвало да се върне и да изрови жертвите си след няколко месеца — каза Адамсберг. — Трябвало е живото да има достатъчно време, за да порасне. Това взима тя, двата или трите сантиметра коса, пораснала от корените в гроба. Въпросното живо е повече от емблема на вечния живот. То е проява на жизнената устойчивост, на онова, което отказва да спре след смъртта.

— Отврат — каза Ноел, с което изрази общото усещане.

Фроаси прибираше храната, до която вече никой не се докосваше.

— С какво всичко това ще ни помогне да открием третата девица? — попита тя.

— След като сме разбрали това, Фроаси, ще схванем и логичното продължение… ще ги счукаш с кръста, който живее във вечната гора, съседна в същото количество.

— По този въпрос мисля, че се разбрахме — каза Мордан. — Става дума за дървото на светия кръст.

— Не — каза Адамсберг. — Не е това. И този пасаж като всичко останало трябва да се разбира буквално. Христовият кръст не живее в Христовия кръст, в това няма никакъв смисъл.

Седнал на чорчик върху гумата си, Данглар присви очи разтревожено.

— В рецептата се казва — продължи Адамсберг, — че кръстът живее .

— Ето това няма смисъл — каза Мордан.

— Кръст, който живее в тяло, символизиращо вечността — обяви Адамсберг, отчетливо произнасяйки думите.

— В Средновековието — прошепна Данглар — животното, което е символизирало вечността, е бил еленът.

Адамсберг, който до този момент не беше съвсем сигурен в себе си, се усмихна на заместника си.

— И защо, капитане?

— Защото рогата на мъжкарите са насочени към небето. Защото рогата умират, падат, но всяка година отново порастват като листата на дърветата с едно преимущество — стават все по-могъщи. Поразително явление, което са свързвали с виталността на животното. Смятали са го за символ на вечния живот, който винаги започва отново и става все по-мощен, по подобие на еленовите рога. Понякога са го изобразявали с Христос на челото, така нареченият кръстоносен елен.

— Чиито рога израстват от черепа — каза Адамсберг. — Като косите.

Комисарят прекара ръка по младата трева.

— За тази вечна гора става дума. В която живее еленът с вечните рога. Кръстът е кръстът на елена. Той е от кост като рогата — неунищожима материя.