Агата Кристи: Чудноватият дом

— Има ли някакви убедителни мотиви?

Баща ми въздъхна.

— Мили ми Чарлс. Аристид Леонидис е бил изключително богат. Вярно е, че е оставил значителни суми на наследниците си, но е възможно на някой от тях да му се е приискало да има повече.

— И този някой най-вероятно е настоящата му вдовица. А онзи младеж има ли пари?

— Не. Беден е като църковна мишка.

Нещо прищрака в ума ми. Спомнях си за цитираното от София. И изведнъж си припомних всичките думи на приспивната песничка:

Обърнах се към Тавърнър:

— Какви са впечатленията ви от мисис Леонидис? Как я намирате?

Отговорът му се позабави.

— Трудно ми е да ви кажа, много трудно. Много трудно е да я определи човек. Прекалено мълчалива е, така че не може да се разбере за какво си мисли: Но че обича охолния живот — за това мога да се закълна. Напомня ми, разбирате ли, на някаква котка — голяма, мъркаща и мързелива котка… Не че имам нещо против котките. Котките са си котки…

От гърдите му се изтръгна въздишка.

— Единственото, от което се нуждаем — завърши той, е да се сдобием с някакво доказателство.

„Да, помислих си аз, на всички ни се иска да имаме някакво доказателство, че мисис Леонидис е отровила съпруга си.“ И на София й се щеше да е така, и на мене, както и на главния инспектор Тавърнър.

И тогава всичко щеше да е съвсем наред!

Но София не бе сигурна, както е аз, а не вярвах, че главният инспектор Тавърнър е убеден във вината на мисис Леонидис…

На другия ден тръгнахме с Тавърнър за Трите фронтона.

Оказах се в доста интересно положение. Обстановката бе, меко казано, съвсем необичайна. Но пък Стареца никога не се е отличавал с особено традиционни похвати.

Някои неща ми бяха вече познати, защото през първите дни на войната бях сътрудничил на Специалния отдел на Скотланд Ярд.

Сегашното положение, разбира се, бе съвсем различно, но някогашният ми опит все пак, ми създаваше известно самочувствие.

— За да разнищим изобщо тоя случай, трябва да внедрим наш човек — заяви баща ми. — Необходимо ни е да узнаем всичко за обитателите на къщата. Трябва да ги опознаем отвътре , а не само да разчитаме на външни наблюдения. И именно ти си човекът, който може да го направи.

Предложението му никак не ми хареса. Хвърлих попушената цигара в камината и рекох:

— Значи трябва да стана полицейски доносник? Така ми? Искаш да ме внедриш в семейството на любимото ми момиче, което ме обича и ми вярва, или поне се надявам, че е така.

Стареца съвсем се вбеси.

— За бога — извика той, — недей да се държиш като всички други. Преди всичко друго, нали не вярваш, че приятелката ти е убила дядо си?

— Разбира се, че не. Изключено е.

— Много добре — и ние смятаме, че е така. Била е в чужбина в продължение на няколко години и отношенията й с дядо й са били чудесни. Доходите й са доста добри, а според мен той щеше да се зарадва, че се е сгодила за тебе и вероятно щеше да й остави значително наследство. Нямаме никакви подозрения към нея. И защо ли да имаме? Но трябва да си съвсем наясно за едно: ако нещата не се изяснят напълно, момичето няма да се омъжи за тебе. Напълно съм убеден в това, след всичко, което ми казваш. И забележи, че престъплението е от такъв характер, че може да не бъде разкрито никога . Едно е да бъдем почти сигурни, че съпругата му и младият й приятел са го скроили, но съвсем друго е да го докажем. Случаят дори не може да бъде даден на прокурора. А ако не успеем да намерим достатъчно доказателства срещу съпругата, винаги ще съществува неприятно съмнение. Ясно ли ти е?

Да, ясно ми беше.

После Стареца подхвърли предпазливо:

— Защо не й го кажеш?

— Имаш предвид да… разкрия пред София, че… — започнах аз, но не довърших.

Баща ми закима енергично с глава.

— Да, да. Не те моля да почнеш да се ровиш, без да кажеш на момичето какво правиш. Виж какво ще ти каже тя.

И стана така, че на следващия ден потеглихме за Суинли Дийн с главния инспектор Тавърнър и сержант Лам.

Малко след игрището за голф завихме край някаква ограда, която, според мен, преди войната е била доста внушителен портал. Крилата му бяха свалени поради някакви патриотични подбуди или вследствие на безмилостната реквизиция. Продължихме по дълга виеща се алея, заградена от двете страни с рододендрони и последният завой ни изведе на покрито с чакъл пространство пред къщата.