Мэтью Рейли - Турнирът

— Самият Христос е имал само ученици мъже.

— И въпреки това повечето от онези, които са имали смелостта да останат до него, когато е бил закован на кръста, са били жени — посочи Микеланджело.

— Войната на Църквата срещу жените е започната не от Христос, който според всички свидетелства се е отнасял към тях като с равни на мъжете — рече учителят ми, — а от писанията на свети Ириней и Тертулиан, както и на най-жестокия женомразец от всички, свети Павел, чиито враждебни възгледи за жените са били включени, за съжаление, в Библията. Но нека бъда ясен, това не е само католически проблем. Това е християнски проблем. Мартин Лутер, бичът за старата Църква, споделя нейните възгледи за жените. Той е писал: „Момичетата започват да говорят и да стоят на крака по-бързо от момчетата, защото бурените винаги растат по-бързо от добрия посев“. Бурени! Бурени!

Не бях чувала това. Лично аз определено предпочитах възгледите на Лутер за християнската вяра пред тези на Римокатолическата църква. Но не ми хареса да мислят за мен като за бурен.

Трябва да кажа също, че бях запленена от разговора им. Дотогава никой не бе обсъждал пред мен така дръзко и открито темата за жените и за религията, още повече такива видни умове като тези. Слушах внимателно, твърдо решена да запомня всяка дума.

Господин Аскам продължи:

— Вземете обещанието в исляма за седемдесет и двете едрогърди девици, „на които никой мъж не е откъснал цветето“, очакващи всеки мъж, станал мъченик в защита на вярата. На кого може да се хареса това, освен на мъж с дребна душица?

— Изключително странно обещание — призна Игнаций. — Моите преводачи на ислямски текстове определено имат трудности с него.

— Наистина, само човек, който се проваля в спалнята, ще иска девици в рая, тъй като само девиците няма да знаят колко лош любовник е той — рече Микеланджело. — Това поражда също и въпроса дали мюсюлманските жени , които стават мъченици в името на вярата си, получават седемдесет и двама красиви девствени младежи в рая? Не зная, но се съмнявам.

По-късно разговорът се насочи към султана и силата на мюсюлманската му империя.

— Дали Европа е под заплаха от ислямско нашествие? — попита учителят ми. — Султанът открито нарича императора на Свещената римска империя „крал на Испания“, отнася се към Хабсбургите с презрение, войските му държат Буда, замисля нова атака срещу Виена, а флотът му неотдавна победи испанците при Превеза. В състояние ли е Западът да спре тази ислямска вълна? Дали в Англия скоро няма да четем Корана на молитва?

Двамата велики мислители, които бяха с нас, се замислиха.

— Аз виждам само един изход — рече Игнаций. — Една всеобща европейска война, която да реши проблема. Нов кръстоносен поход, но не в Светите земи, а пред портите на всяка столица в Европа, целящ отблъскването на тяхната непрекъснато разширяваща се империя. Докато Западът се дърли заради папи, вери и кралски разводи, мюсюлманите се надигат и сега са в настъпление.

Микеланджело кимна.

— Склонен съм да се съглася.

— Наистина ли мислиш така? — попита господин Аскам.

— О, да — рече Микеланджело. — Нека те попитам, ти донесе ли за това събитие ален плик, подпечатан от твоя крал Хенри?

— Да.

— Знаеш ли какво има в него?

— Не. Беше ми забранено да го отварям. Просто ми беше заръчано да го дам на султана при пристигането си.

— А донесе ли нещо друго с аления плик? Някакъв сандък, ковчеже или кутия? — многозначително попита Микеланджело.

— Не — неразбиращо отвърна господин Аскам. — Трябваше ли?

Микеланджело се намръщи замислено и хвърли поглед към Игнаций. После се извърна. Личеше си как мощният му ум работи.

— Много интересно. Хенри… Хенри Осми. Игнаций, ти донесе ли такъв плик от Рим?

— Да. И също като господин Аскам, не зная какво е съдържанието му. Също го предадох на султана при първата аудиенция, заедно със солидно заключен сандък, пълен — предполагам — със злато.

— Както и всяка друга делегация на турнира — съобщи ни Микеланджело. — С изключение на една — английската.

Побиха ме ледени тръпки. Не бях сигурна дали е добре да си единствен по този въпрос.

Учителят ми също беше много смутен. Местеше поглед от Микеланджело към Игнаций и обратно, сякаш беше единственият в компанията, който не схваща пуснатата шега.

— Не разбирам. Какво е имало в аления плик?

Микеланджело се наведе напред и заговори шепнешком.