Ингар Йонсрюд - Виенското братство

Жената модел на Кос погледна Байер в инвалидната количка със състрадание, а после гъвкаво се вмъкна в спортната кола. Той избърса кръвта от носа си със задната част на дланта.

— Бързо оздравяване — каза тя и се усмихна.

Вратата с формата на крило на чайка се затвори.

— Знаехте ли?

Кафа не отговори. Само седеше с поглед, забит в сиво-синия асфалт на пътя пред тях.

— … знаехте ли какво ще стане? На пресконференцията?

Тя хвърли бърз поглед на Андреас през огледалото за задно виждане и кимна бързо.

— Да. В общи линии. Казаха ни на сутрешната оперативка.

— И какво…? Какво мислите?

Сянката, която хвърляше сенникът, помрачаваше лицето й. Андреас се наведе към предните седалки. Замълча известно време, след това посочи кожената чанта между краката на Фредрик.

— Хвърли един поглед на това. Вътре е докладът от аутопсията на Стафан Хейхе. Тялото е изгоряло до основи. Станало напълно неразпознаваемо. Не са могли да вземат и една проба. Никакво ДНК, кръв, нищо. Тялото е станало на въглен. — Колегата с побелели къдрици сложи ръка на рамото му.

— Стафан Хейхе цял живот се е усъвършенствал в това да остане незабелязан. И дори в смъртта си не е оставил и една следа, която да може да се използва. Всички негови тайни са се изпарили. Както и всички наши надежди да разкрием кой го е изпратил. — Андреас изсумтя и продължи. — Да стане трошлив като сухар. След газова експлозия? Това е доста необичайно.

Фредрик разтърка очи зад очилата си.

Кафа се покашля тихо.

— Знаеш ли каква температура е необходима, за да бъде докарано човешкото тяло до такова състояние?

Той отпусна глава на облегалката. Погледна към тъжните административни сгради по пътя към центъра.

— Нямам представа, Кафа. — Усмихна й се леко. — Но съм сигурен, че ти знаеш?

Есен

Горската пътека беше мека. Над тях зашумоляха жълто-кафявите листа, когато вятърът, откъм фиорда Осло се засили и се превърна в пеещ бриз между липите. При всеки полъх се откъсваха нови листа от клоните. Политаха нервно към земята и се спускаха около тях.

След формалното ръкостискане тръгнаха мълчаливо. Чак при вида на водата тя наруши мълчанието.

— Както предполагах — каза бавно тя. Гласът й не беше огорчен. Просто установяваше факт.

Спряха до горната част на ниската постройка на плажа Хюкоден. Тя беше построена, за да служи на Видкюн Квислинг като баня с изглед към фиорда — към Форнебю на запад и Несодтанген на юг.

— Съжалявам — каза той.

— Няма за какво да съжалявате — отговори тя. — Това просто е факт.

Кари Лисе Ветре се отдалечи на няколко крачки от него. С дебелото си червено вълнено палто тя застана с гръб към гората и се загледа към разбунтуваното море. С дясната ръка закриваше очите от слънцето. Вятърът рошеше тъмната й коса.

— Ембрионът е бил на шест седмици. Явно се е случило… точно преди нападението над Сулру. Горе-долу, когато с вас се срещнахме за първи път.

Обърна се и го погледна право в очите. Фредрик свали ципа на врата си. Вдиша студения солен морски въздух. Миризмата на птичи изпражнения и изсъхнали водорасли. След това хвърли блестящото бяло кварцово камъче, с което си беше играл по пътя.

— Шест седмици — повтори той. — Значи дори самата Анете вероятно не е знаела?

Ветре сви рамене.

— Възможно е. — При усмивката се откроиха фините бръчки край очите й. — Знаете ли кое ми е най-забавно?

Той поклати глава.

— Казах ви, че дъщеря ми не е такова момиче. Че тя никога не би направила нещо такова. Това… — Направи крачка напред. Застанаха на една ръка разстояние един от друг. — Това ме кара да изпитвам едновременно радост и тъга… Мислим, че познаваме децата си — каза тя.

Ветре му подаде папка с документи. Бавно тръгнаха обратно по пътя, по който бяха дошли.

— Отива ви — каза тя и докосна ръката му. Той държеше бастун от абаносово дърво с грапава топка вместо дръжка. Краят на бастуна бе от стомана. Вече беше свикнал да го ползва.

На паркинга отново си стиснаха ръцете. Шофьорът й отвори вратата. Тя седна и помаха на Фредрик. Той се наведе напред.

— Всичко хубаво. И успех в работата.

Фредрик Байер изчака министерската кола да потегли. Най-сетне отвори папката. Тя съдържаше два листа. На единия беше логото на института по анализи. Текстът беше кратък.

Обект 1. Неродено дете (на 6 седмици). Съществува вероятност от 99,997 процента лицето с ЕГН 251068 28356 да е биологичен баща.

Обект 2. Вилям Давид Ветре Андершен (на 4 години). Съществува вероятност от 99,997 процента лицето с ЕГН 251068 28356 да е биологичен баща.