Ингар Йонсрюд - Виенското братство

— И ти ще оставиш този човек на свобода?

С върха на кожената си обувка Кос изтегли малка черта в чакъла. Символ на пропастта между тях.

— Той представи ли се? Домашният помощник?

Фредрик го гледаше глупаво.

— Значи само предполагаш, че това е бил Бьоре Дранге. В дома на дядо ми винаги е царял пълен хаос от книги, списания и други четива. Колбайн Име Монсен беше един болен и объркан старец, който се е залутал нанякъде и е паднал от високо. — Кос му обърна гръб и продължи.

Това, което потвърдили отцепниците, било, че в Сулру живеел някакъв мъж. Мъж на име Пер Улсен. Пастор Пер Улсен. Пишеше Пер Улсен на библията, която бяха открили, и Пер Улсен беше подписал юридическите документи на общността.

— И причината за това е, че името му е Пер Улсен.

Фредрик не знаеше какво да каже. Беше очаквал извинения. Молби да си държи устата затворена. Дори заплахи, че кариерата му може да приключи без много шум, ако не се подчини. Но не и това.

— Кой спомена пръв името Бьоре Дранге? — Стафан Хейхе в съобщението до Кари Лисе Ветре — отговори Себастиан Кос на въпроса си. — Докато е преследвал Сьорен Плантенстед, ни е дал тази следа, като е знаел много добре, че ще вложим всички усилия, за да открием този несъществуващ човек. През това време е можел да действа незабелязано. Ударил ни е в гръб. Ти си паднал в капана и си му дал Плантенстед. Това е струвало живота на пастора. — Кос изтупа праха от чакъл по панталона си. — Не виждаш ли колко нагласено е всичко?

Фредрик сам бил казал, че Плантенстед изглежда луд, отбеляза Кос. Фанатик.

— Сьорен Плантенстед е бил квалифициран биохимик. Колко вероятно е да се появи още един, също толкова гениален и луд биохимик, който иска да играе ролята на Бог? — изсумтя Кос.

— След като си заловил Плантенстед, Байер, си допуснал много глупава грешка. Прочетох доклада. Ти го питаш къде е Бьоре Дранге. — Кос притискаше длани една в друга. — В този момент Сьорен Плантенстед не е имал никаква представа кой е Бьоре Дранге. Но е разбрал, че това е неговият шанс да прехвърли вината върху някой друг. Да посочи друг като мозъка зад терористичните планове. Някой, който не съществува. Говорил е с твоите думи. Накарал те е да повярваш, че чуваш неговото обяснение. А в действителност е било просто една голяма лъжа, подхранена от фактите, които ти си му дал. По подобен начин… работят врачките.

Фредрик не обърна внимание на кръвта, която потече от носа му.

— Какво е правил Стафан Хейхе при дядо ми? Не знам. Но снимката, която сте намерили в лабораторията, показва, че пастор Плантенстед е бил дълбоко възхитен от работата на дядо ми преди войната. Ето ти връзката.

— А Пер Улсен? — Фредрик чу как собственият му глас звучи като свистенето на автомобилна гума в горещо масло. — Ще го оставим просто да изчезне ли?

— Да ти кажа ли честно, Байер? Пер Улсен не ме интересува. Разследването е приключено. Двамата заподозрени, Плантенстед и Хейхе, са мъртви. Не могат да бъдат изправени пред съда. Пер Улсен не е нарушил закона.

Думите се спуснаха над него като мокър сняг. Нямаше смисъл. Независимо какво кажеше, Кос нямаше да го чуе. Цялата вина беше хвърлена върху двама души, които нямаше как да се защитят. Опита да си поеме дъх, но дробовете му вече бяха пълни. Само вик можеше да освободи гърдите му от катрана вътре.

— А Емира? А селянина, който е бил разпран в плевнята? Не каза нито дума за тях на пресконференцията.

Кос поклати глава.

— Хейхе ги е убил. Убил е Емира, за да ни заблуди. Отар Скарен е бил убит, защото се е натъкнал на Хейхе в плевнята. Убил е и двамата, за да се измъкне. — Кос дишаше тежко. — Това не е само мое заключение. Питай ПСС. Питай Неме. Питай Сюне Йоргенсен. Всички споделят моите виждания.

С това разговорът приключи. Кос влезе в колата и запали двигателя. Фредрик го зяпаше през отворената врата на мястото до шофьора. Агресивната машина бръмчеше като гнездо на оси. Кос се наведе към него.

— Това не е злонамерена конспирация. Само сме изтрили нещо, което никога не е трябвало да се случва.

Чуха стъпки в чакъла. Кос снижи глас.

— Не исках да съм толкова… остър. Никой не те обвинява, Фредрик. Следвал си инстинктите си. Ти спря Стафан Хейхе. Когато се оправиш, ще те очакват нови случаи. Така че просто теглим чертата на този. Учим се, променяме курса и продължаваме. Нали така?

Фредрик го гледаше безизразно. Беше изтощен. Напълно изтощен. Нямаше нищо в него, никакви мисли, никакви чувства или думи, които обикновено обземаха съзнанието му.