Ингар Йонсрюд - Виенското братство

Кос се заигра с най-горното копче на ризата си, сетне приглади косата си назад. Ръката му тръгна от края на носа. Избърса блестящата пот от челото си.

— Както всички знаете, Хейхе загина при експлозията в болница „Юлевол“ миналата седмица. По тази причина няма да има съдебно дело по този толкова… трагичен… случай. След обсъждане с главния прокурор полицията реши да прекрати разследването.

Церемонията край гроба приключи бързо. Фредрик помоли Кафа и Андреас да чакат край колата. След това се придвижи с инвалидната количка към мерцедеса на Себастиан Кос.

Инспекторът вървеше важно ръка за ръка с жена си надолу по чакълестата пътека към паркинга. Тя, както можеше да се очаква, беше висока, руса и чудно хубава. Той пък не изглеждаше особено нещастен от смъртта на дядо си. Като видя Фредрик, спря. Остави жена си в компанията на баща си и закрачи самоуверено към него.

— Байер! Благодаря, че дойде. — Гласът му бе с полутон по-висок от нормалното.

Фредрик започна по същество.

— Това представяне, което направи вчера, Кос… Никога не съм си мислел, че може да видя нещо подобно. Не и тук. Не в Норвегия. — Изхрачи се на чакъла между двамата. — Стафан Хейхе изобщо не е търсел отмъщение към Сьорен Плантенстед. Знаеш го. Шест седмици преди нападението над Сулру се е намирал в Кандахар. В Афганистан! Хейхе никога не се е срещал със Сьорен Плантенстед във Въоръжените сили.

Погледът на Кос беше потъмнял. Той закопча сакото си.

— А и тая история с омразата към педали… — Фредрик направо изплюваше думите. — Аз, за разлика от всички останали в това разследване, съм се срещал както със Стафан Хейхе, така и със Сьорен Плантенстед. Стафан Хейхе беше пантера. Плантенстед — плъх. Пасторът никога не би се осмелил да заплашва човек като Хейхе. — Фредрик изсумтя. — Имаме секта, която е разработвала биологично оръжие. Била е на път да постави начало на Страшния съд. А вие скалъпвате някаква история, за да скриете всичко това? Може ли да ми обясниш какво се случва?

Себастиан Кос спря на крачка от него. Приведе се напред с леденостудено изражение.

— Разследването е приключено. Приключено е, защото няма нищо повече за разследване. — Подчертаваше всяка дума. След това вдигна пръст пред носа му. — Една! — прошепна той. — Една-единствена. Проклета. Благородна. Лъжа. Не сме разказали какви планове са имали терористите от „Светлината Божия“ за всички нас. Понякога, Байер, целта оправдава средствата. Опасността вече я няма. Всички замесени са мъртви. Няма смисъл да всяваме паника. Никой няма да спечели от това. Никой.

Фредрик го гледаше невярващо.

— А Бьоре Дранге? Какво, по дяволите, правим с Бьоре Дранге? Вие просто сте го зачеркнали. Това просто е… лудост. По дяволите, та този човек уби дядо ти!

Загорилото от слънце лице на Кос придоби още по-червеникав тон. Очите му станаха още по-малки. Още по-черни.

— Работата е там, че грешиш, Байер. Бьоре Дранге е мъртъв. Бьоре Дранге е умрял преди шест години. В Северния ледовит океан. Както разказва баща му. Както е документирано в бюрото за адресна регистрация. И нищо в този случай не доказва противното. Истината, Байер, е, че си преследвал един призрак. — Наведе се още по-ниско и Фредрик можеше да усети топлия му дъх на мента. — Наричаш себе си разследващ убийства комисар Байер. Въпреки това не обръщаш внимание на най-съществения въпрос от всички. Защо? Защо някой ще иска да убие дядо ми? Какъв е мотивът на твоя призрак?

Фредрик имаше чувството, че земята под него се тресе.

— Миналото — каза той с отчаяние. — Миналото ги е свързвало, Кос. Не виждаш ли приликите? Не виждаш ли приликите между ужасите, зад които е седяло Виенското братство, и ужасите, които е целяла сектата в Сулру? Но няма да имаме възможност да узнаем нищо повече. Защото убийството на бащата на твоя баща е класифицирано като злополука и разследването е обявено за приключено.

Кос поклати глава.

— На пресконференцията изложихме нашите заключения. Основани на веществени доказателства. Това се нарича модерно полицейско разследване, Байер.

Фредрик за момент застина със зяпнала уста. Поклати объркано глава.

— Ти… тъп ли си?

Фредрик бе срещнал Дранге. Преоблечен като домашен помощник при Колбайн Име Монсен. Бяха открили библията му при семейство Кварвинген. Спалният му чувал. Дезертьорите бяха потвърдили, че е жив. Дявол да го вземе, разполагаха със снимки на този мръсник от камерите за наблюдение. Имаха флашката. Колко още искаха? Бьоре Дранге беше човекът, когото преследваше Стафан Хейхе. Бьоре Дранге беше свързващото звено между сектата и Виенското братство. Бьоре Дранге беше разработил вирусите и бактериите. Толкова беше очевидно, по дяволите.