Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Е, в такъв случай един преподавател би могъл да се поразрови и да провери докъде ще го заведе серийният номер, без да ангажира заетите следователи.

— Както искаш — Вюлер откъсна лист от бележника и му го подаде.

— Благодаря — Хари пак погледна кръвта върху рамото му.

Вюлер го изпрати до вратата. На стълбищната площадка Хари се обърна. Вюлер се беше наежил, както — кога несъзнателно, кога съзнателно — правеха охранителите на заведения.

— Само от любопитство да те питам… какво държиш в онази клетка в дневната?

Вюлер премига няколко пъти.

— Нищо — отвърна и тихо затвори вратата.

— Вкъщи ли си беше? — Бьорн изведе волвото на улицата.

— Да — Хари му подаде лист с преписания за втори път фабричен номер. — Ето го номера на револвера. „Рюгер“ се произвежда в Щатите. Може евентуално да потърсиш съдействие от БАТО [14].

— Нали не очакваш сериозно те да установят първоначалния собственик?

— И защо да не очаквам?

— Защото американската система за регистриране на оръжия не е от най-ефективните. В САЩ има над триста милиона оръжия. Броят им надхвърля броя на населението.

— Стряскащо.

— Да ти кажа ли нещо още по-стряскащо? — Бьорн Холм натисна педала за газта, зави рязко, волвото поднесе леко, но остана под контрол, и се спусна по нанадолнището към улица „Пилестреде“. — Дори онези, които не са криминално проявени и твърдят, че оръжието им трябва за самозащита, предизвикват множество инцидент В „Лос Анджелис Таймс“ излезе статистика, че през 2012 година в САЩ броят на хората, загинали при неволно открита стрелба, е два пъти по-голям от броя на застреляните при самоотбрана. А близо четирийсет пъти повече хора са станали жертва на изстрели, предизвикани от самите тях. В тези данни, забележи, изобщо не е включен броят на жертвите на предумишлени убийства. Говорим само за смърт, настъпила поради неправилно боравене с оръжие.

— Четеш „Лос Анджелис Таймс“?

— Четях по времето, когато Робърт Хилбърн водеше редовна музикална рубрика. Чел ли си биографията на Джони Кеш, написана от Хилбърн?

— Не. Той ли беше публикувал пътепис репортаж за турнето на „Секс Пистълс“ в Щатите?

— Същият.

Спряха на червено пред „Блиц“ — някогашен бастион на норвежкия пънк. И сега се мяркаше някой и друг „гребен“. Бьорн Холм се усмихваше широко на Хари. Беше щастлив; щеше да става баща; случаят с Вампириста бе приключен; шофираше малко екстремно в автомобил, който мирише на седемдесетте, и говореше за музика горе-долу от същото време.

— Гледай преди дванайсет да си готов, Бьорн.

— Ако не греша, централата на БАТО се намира във Вашингтон, но там сега е посред нощ.

— Имат представителство и в Европол в Хага. Опитай там.

— Добре. Разбра ли защо Вюлер е взел вещите на Валентин?

— Не — Хари се взираше в светофара. — При теб ли е компютърът на Лени Хел?

— При Торд е. Уговорихме се да ни чака в котелното.

— Супер — с настойчивия си поглед Хари се опитваше да пришпори светофара да светне зелено.

— Хари?

— Да?

— При огледа не остана ли с впечатлението, че Валентин светкавично се е евакуирал от апартамента си точно преди „Делта“ да го щурмуват? Сякаш някой го е предупредил в последния момент?

— Не-излъга Хари.

Светна зелено.

Торд сочеше и обясняваше на Хари, докато зад тях кафемашината къркореше и ръмжеше.

— Това са имейлите от Лени Хел до Валентин непосредствено преди убийствата на Елисе, Ева и Пенелопе.

Имейлите бяха кратки. Съдържаха само името и адреса на жертвата и дата. Нарочения ден на убийствата. И трите писма завършваха по един и същи начин: „Инструкции и ключове — на уреченото място. Изгори инструкциите, след като ги изчетеш.“

— Информацията, която може да се извлече, е оскъдна, но достатъчна.

— И защо настоява инструкциите да се изгорят?

— Не е ли очевидно? — сви рамене Торд. — Съдържат информация, която би отвела полицията до Лени.

— Но не е изтрил имейлите на компютъра си. Дали защото знае, че висококвалифицираните IT специалисти — като теб — знаят как да възстановят дори изтрита електронна кореспонденция?

Торд поклати глава

— В днешно време вече не е толкова лесно. Особено ако и подателят, и получателят притежават известни познания.

— Лени е бил компютърен специалист и непременно е бил запознат с начините за надеждно изтриване на писма. Тогава защо не го е направил?

— Например защото си е давал сметка, че стигне ли се дотам, да разполагаме с техните компютри — неговия и на неговия съучастник — играта вече така или иначе ще е приключила.