Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Прочетох вашата версия за случая със знаменитата пентаграма — подзе той. — Заслужавате, разбира се, похвала, задето през свободното си време сте разсъждавали върху казус, който възложих на студентите от последен курс…

— Но? — попита Олег.

— Няма никакво „но“.

— Защото нашата работа превъзхожда тези на по-големите курсанти, нали? — Йесус беше преплел пръсти зад дългата черна плитка на тила си.

— Не.

— Как така? И кой се е справил по-добре от нас?

— Групата на Ан Гримсет, ако не ме лъже паметта.

— Какво? Че те дори не са посочили главен заподозрян!

— Така е. В заключителното им становище по казуса се казва, че въз основа на наличната информация няма как да посочат главен заподозрян. И съвсем правилно. Вие двамата сте уличили точния извършител само защото не сте се стърпели и сте проверили в Гугъл кой е бил виновникът преди дванайсет години. Повлияни от отговора на загадката, така сте натъкмили разсъжденията си, че накрая да го докарате до правилния заподозрян. В хода на разсъжденията обаче сте допуснали редица грешки.

— Значи си ни дал задача без решение? — попита Олег.

— Решение няма — ако се придържаме към сведенията, упоменати в условието на задачата — потвърди Хари. — Е, добихте макар и бегла представа какво ви чака, ако някой ден станете следователи.

— И как се процедира в такива случаи — когато следователят не разполага с достатъчно сведения?

— Търсиш още информация. Или съпоставяш наличната по нов начин. Често разковничето се крие именно във вече известната фактология.

— А в случая с Вампириста? Там кое се оказа разковничето? — поинтересува се Йесус.

— Отчасти новополучена информация, отчасти вече известното.

— Прочете ли материала в днешния брой на „Ве Ге“? — попита Олег. — Лени Хел дърпал конците на Валентин Йертсен. Маниакът убивал жени, към които Хел изпитвал непоносима ревност. Точно като Отело.

— Мхм. Доколкото си спомням, ти твърдеше, че първичното при Отело била амбицията, а ревността идвала на втори план.

— Добре де, имах предвид не героя на Шекспир, а синдрома на Отело. Впрочем автор на материала — забележете — не е Мона До. Странно. От доста време не е излизала статия от нея.

— Коя е Мона До? — поинтересува се Йесус.

— Единствената кадърна криминална журналистка — обясни Олег. — Чешит и половина. От Северна Норвегия е. Тренира посред нощ и се пръска с „Олд Спайс“. Разказвай сега за Вампириста, Хари!

Хари гледаше изгарящите от любопитство лица пред себе си. Опитваше се да си спомни дали през студентските си години е изпитвал тяхната жажда за знание. Едва ли. Изкара следването си в постоянен махмурлук, в очакване на следващия запой. Тези две момчета го превъзхождаха. Хари си прочисти гърлото.

— Добре, ще ви разкажа. Приемете го обаче като лекция. Напомням ви, че курсантите в Полицейската академия са длъжни да пазят в тайна информацията, предоставена им с образователна цел. Разбрахме ли се?

Олег и Йесус кимнаха и се наведоха напред. Хари се облегна на стола. Умираше за цигара. Отсега знаеше, че щом запали на стълбите след този разговор, никотинът страшно ще му се услади.

— Прегледахме персоналния компютър на Хел. Там се съдържа цялата информация. План-графици, записки, напомнящи вахтени дневници, данни за жертвите, за Валентин Йертсен, подвизаващ се под фалшивото име Александър Драйер, за Халстайн Смит, за мен…

— И за вас ли? — смая се Йесус.

— Не го прекъсвай — скастри го Олег.

— Хел е съставил цяло ръководство как се снема отпечатък от домашен ключ на набелязана жертва. Опитът му показвал, че на среща между мъж и жена, уредена в Тиндър, осем от десет жени оставят дамските си чанти на стола си, когато отидат до тоалетната, а повечето държат ключовете си във вътрешно джобче с цип в чантата. Експериментално Хел установил, че за свалянето на восъчен отпечатък от три ключа — и от двете им страни — са нужни средно петнайсет секунди. По-бързо е, разбира се, просто да ги заснемеш, но — пише той — при определени модели ключове снимката не върши достатъчно добра работа за създаването на точен триизмерен файл, по който принтерът да изработи дубликат на ключа.

— Значи, Лени Хел предварително е знаел, че още на първата среща ще започне да изпитва болезнена ревност към тези жени? — попита Йесус.

— В някои случаи вероятно е предвиждал реакцията си — отговори Хари. — Пише само, че щом изработването на дубликат е толкова лесна работа, не виждал причини защо да не си подсигури достъп до домовете на потенциалните си жертви.