Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Четири дни преди убийството на Елисе Хермансен Хел съобщава на Валентин, че ключът за жилището й и инструкциите се намират заключени в едно от шкафчетата за дрехи. Ще го познаеш по синьото петно от боя върху катинара, уточнява. Посочва кода: 0999.

— Мхм. Хел не просто е командвал Валентин, той е контролирал действията му от дистанция. По-нататък?

— Разменили са си сходна кореспонденция за Ева Долмен и Пенелопе Раш. Но не виждам поръчка за убийството на Марте Рюд. Момент… А, ето. В деня след изчезването й Хел пише: „Знам, че ти си похитил момичето в любимата кръчма на Хари Хуле, Александър. Това е отклонение от нашия план. Сигурно още я държиш в плен. Момичето ще отведе полицията до теб, Александър. Нужно е да се действа бързо. Следвай инструкциите ми и ще се погрижа тя да потъне вдън земя. Качи я в колата и въведи координати 60.148083 и 10.777245 в джипиеса. Това е безлюдно шосе с много слабо движение нощем. Ела там в един след полунощ и спри до табелата „Хаделан 1 км“, свий вдясно по перпендикулярната просека в гората, точно след сто метра остави момичето до голямото обгоряло дърво и се махай оттам.“

Хари погледна екрана и въведе дадените координати в приложението „Гугъл Карти“ на телефона си.

— Само на няколко километра оттук е. Друго?

— Няма. Това е последният имейл.

— Сериозно?

— Е, поне на този компютър не намирам други писма. Но може да са поддържали връзка и по телефона.

— Мхм. Ако откриеш още нещо, дай знак.

— Непременно.

Хари слезе на първия етаж. В коридора Бьорн Холм разговаряше с един от криминалистите.

— Още една дребна поръчка — обърна се към тях Хари. — Вземете ДНК проби от онази водопроводна тръба.

— И защо?

— Всеки, който слиза в мазето за пръв път, си обелва главата в тази тръба. Следователно оставя свои епителни клетки и кръв. Тръбата си е цял посетителски дневник.

— Дадено.

Хари тръгна към вратата, но спря и пак се обърна:

— Впрочем честито, Бьорн. Вчера научих от Хаген. Криминалният експерт го изгледа с недоумение. Хари описа полукръг пред корема си.

— А, за това ли — усмихна се криминалният експерт. — Благодаря ти.

Хари излезе навън, зимният мрак и студ го обгърнаха и той вдъхна жадно. Въздухът му подейства пречистващо. Тръгна към черната стена от смърчове. Две моторни шейни непрекъснато осъществяваха връзка между местопрестъплението и проходимата част от пътя. Надяваше се оттам вече да си намери транспорт. В този момент обаче не се виждаше никаква шейна. Пое по коловоза, издълбан от плазовете им, установи, че не потъва, и тръгна пеш. Къщата вече беше изчезнала в тъмата зад гърба му, когато някакъв звук го накара да се закове намясто. Ослуша се.

Църковни камбани? По това време?

Нямаше представа дали бият траурно или по случай кръщене, но от звъна им го побиха тръпки. В същия миг забеляза нещо в гъстия мрак отпред. Две жълти светещи очи се движеха. Очи на звяр. На хиена. Във въздуха се понесе тихо ръмжене. Постепенно се усилваше. Животното приближаваше.

Хари вдигна ръце пред очите си, но въпреки това предните фарове на моторната шейна го заслепиха.

— Накъде си? — попита го глас зад ярките светлини. Хари извади телефона си, включи екрана и го подаде на шофьора на шейната:

— Натам.

60.148083,10.777245.

От двете страни на главния път се простираха горски масиви. Автомобили не минаваха. Появи се синята табела.

Хари откри указаното в имейла дърво точно на сто метра навътре в гората.

Прегази до опърления, разцепен ствол, където снегът не беше толкова висок колкото наоколо. Приклекна и огледа светлия белег в ствола, озарен от предните фарове на шейната. Въже. Или верига. Значи, Валентин бе довел Марте Рюд тук жива.

— Били са на това място — Хари се озърна. — Валентин и Лени. И двамата са били тук. Въпросът е дали по едно и също време.

Дърветата се взираха безмълвно в него като свидетели по неволя.

Хари се върна при шейната и се качи зад помощника на ленсмана.

— Доведи криминалистите тук да съберат евентуално останали следи.

— Ти къде отиваш? — извърна се наполовина шофьорът.

— Да занеса трагичната вест в града.

— Близките на Марте Рюд са уведомени, нали знаеш?

— Знам. Но близките й в „Скрьодер“ не са.

От горските дебри изкряка птица — самотно, твърде закъсняло предупреждение.

Хари отмести половинметровите купчини с писмени работи, за да вижда по-добре двете момчета, седнали пред бюрото му.