Мануэль Монтальбан - Южни морета

— На тази възраст не ставам за жиголо.

— Всичко виждате откъм лошата му страна — или ще сте педофил, или жиголо.

— Професионална деформация. С удоволствие бик дошъл с вас. Но ме е страх.

— От мен?

— Не. От Южните морета. А имам и задължения — кученце на няколко месеца и двама души, които са нуждаят от мен или поне мислят, че имат нужда от мен.

— Пътуването няма да е дълго.

— Доскоро четях книги и в една от тях някой беше написал: Искам да отида там, откъдето не бих желал да се завърна. Такова място търсят всички хора. Има такава, които могат да изразят словесно тази необходимост, а други имат пари, за да я задоволят. Но милиони хора искат да отидат на юг.

— Сбогом, господин Карвальо.

Карвальо махна с ръка и излезе, без да се обръща.

Вече беше запалил камината, пъхнал крака в почти прозрачните от дълга употреба чехли, бе се завъртял из кухнята, за да потърси нещо за ядене, когато забеляза, че Бледа не беше изскочила да го посрещне. Стопли й малко варен ориз със зеленчуци и дробчета, обърка всичко в съда на кученцето и излезе да го викне в градината. Но то не отговори. Отначало помисли, че е побягнало след жената, която чистеше, че е прескочило през зида или е заключено в някоя стая. Но една тъмна и усилваща се тревога го накара да го потърси във всички ъгли на двора. Намери го, проснато в локва кръв като детска играчка. Гърлото му беше прерязано и главата висеше. Карвальо го вдигна и приближи до очите си. Кръвта беше засъхнала по козината. Приличаше на безжизнена кукла от тъмна, мъртва мукава, с полупритворени дръпнати очи и муцунка, сгърчена в безсилна ярост. Плътта й беше като картон. Никога вече нямаше да чуе жалостивия й лай. Ножът беше се врязал дълбоко, сякаш в опит да отдели главата от тялото.

Градът блестеше в далечината и светлините му започнаха да плуват в очите на Карвальо. Взе лопата от мазето, върна се при Бледа и изкопа малък ров до нея, сякаш искаше да бъде до последния миг с нея. Положи израненото картонено телце в черната влажна земя и постави внимателно върху него пластмасовата чинийка, шампоана, четката и излишната дезинфекционна течност за такава окончателно безнадеждна рана. Постепенно я затрупа с пръст; малкият профил и мекият блясък на притворените очи изчезнаха последни. Над пръстта насипа камъчетата, които беше отделил, хвърли лопатата и като се опря в зида, избухна в ридания, които разкъсваха гърдите му. Очите му пареха, но почувства, че главата и гърдите му се пречистиха. Погледна към осветения град и изрече:

— Мръсни копелета!

Изпи едно шише ледена ракия и в пет часа сутринта гладът и жаждата го събудиха.

$id = 8285

$source = Моята библиотека

Свръхлуксозен модел „Ситроен“. — Б.пр.

Квартал в Барселона, разположен на хълм. — Б.пр.

Квартал в Барселона. — Б.пр.

Полицай в сива униформа. — Б.пр.

Тропане с токове, характерно за танците фламенко. — Б.пр.

Големи булеварди в Барселона. — Б.пр.

Много четен вестник в Каталония. — Б.пр.

Мазилка, наподобяваща мрамор. — Б.пр.

Древен език. — Б.пр.

Говор в Испания с много ограничено разпространение. — Б.пр.

Управляващата партия в Испания. — Б.пр.

Отпускане, почивка. — Б.пр.

Фабрика за бира (исп.). — Б.пр.

Gourmet (фр.) — лакомник, чревоугодник. — Б.пр.

Футболен отбор. — Б.пр.

Иберийска анархистична федерация. — Б.пр.

Операта в Барселона. — Б.пр.

Монсерат Кабайе — известна оперна певица. — Б.пр.

Асоциацията на собствениците. — Б.пр.

Град в Испания. — Б.пр.

Парализа на половината тяло. — Б.пр.

Марка мотоциклети. — Б.пр.

Бяло вино от Андалусия. — Б.пр.

Национално испанско ястие, най-вкусно приготвяно в провинция Валенсия. — Б.пр.

Договорът на Каспе — решението, постигнато в гр. Каспе от представителите на каталонския, арагонския и валенсианския парламент, които признали за крал Фернандо де Антекера (1412). — Б.пр.

Каталонско название на вид сладки. — Б.пр.

Леополдо Алас-Кларин (1852–1901) — най-добър испански критик на своето време; забележителен белетрист, автор на романи и повести. — Б.пр.