Мануэль Монтальбан - Южни морета

— Лошите приятели, Педрито! Лошите познанства. Какво ти казваше винаги баща ти?

Педро лежеше, загледан в тавана. Когато Карвальо срещна очите му, детективът видя в тях безпощадна омраза, смъртна злоба, отмъстителност, която щеше да го съпътства цял живот. Карвальо излезе от стаята, следван от Ана и баща и.

— Моля ви, господине, семейството ни преживя достатъчно нещастия. Ще се опитам да го оправя. Ще го пратя в армията. Там ще направят от него човек. Ще го стегнат.

— Млъкни, тате! Не говори повече глупости!

Брионгос остана в стаята. Ана изпрати Карвальо до вратата.

— За какво мислите?

— Какво ли е направил онзи човек с две рани от нож в тялото? Не е могъл дълго да върви. Нямал е кола. Не е могъл да вземе такси, страхувал се е да не го видят. Защо не е потърсил помощ в някоя болница?

— Може би е смятал, че така няма да ми навреди.

— Кой го е отвел до строежа и го е хвърлил като мъртво куче?

Карвальо не изчака отговор. Нощният хлад бе като балсам за пламналото лице и тяло. Останаха назад циментовите острови на тази Полинезия, където Стюарт Педрел се бе опитал да открие другото лице на луната, където бе срещнал загрубели туземци, същите, каквито и Гоген бе видял на Маркизките острови: туземци, осъзнали напълно, че светът е голям пазар, в който и те са стока за продан. Прекоси границата и се втурна по склоновете на Тибидабо, към своята хралупа. Потънал в мисли пред камината, той галеше кадифените уши на Бледа и я чешеше по корема, а тя щастливо размахваше лапички, досущ като велосипедист. Към кого се е обърнал в онази нощ Стюарт Педрел? Вероятно е избрал най-сигурния пристан от бившето си царство. Собственият му дом? Невъзможно. За какво тогава биха искали това разследване? И от Ниса не би могъл да очаква истинска подкрепа. Трябвало е да избира между съдружниците си и Лита Вилардел.

В три часа сутринта той позвъни на Лита Вилардел. Обади се мъжки глас. Беше адвокатът Виладеканс.

— Попитайте госпожица Вилардел дали утре има урок по пиано.

— Затова ли звъните в такъв час?

— Попитайте я!

Тя взе слушалката.

— Какво искате да кажете?

— Утре рано искам да се срещна с вас.

— Не можахте ли да ми се обадите сутринта?

— Не. Искам да мислите цяла нощ за това, което имаме да си кажем.

Жената се отдалечи от телефона. Зашепна нещо на Виладеканс. Отново се обади той.

— Не бихте ли могли да дойдете сега?

— Не.

Карвальо затвори. Спа на пресекулки; стряскаше се, мяташе се в разхвърляното легло. В моментите, когато беше напълно буден, той се успокояваше с мисълта, че не е единственият, който тази нощ няма да може да заспи.

Току-що бяха излезли от банята. Попитаха безгрижно дали Карвальо желае да им прави компания на закуска. Детективът отказа с жест. Мажеха с детинско възхищение препечените филийки с масло и мармалад. Пиеха кафето с мляко като еликсир на живота. И въздишаха, доволни, сред утринния въздух, който влизаше през полуотворената врата на терасата.

— А кафе няма ли да пиете?

— Едно чисто кафе, без мляко, да. Без захар, благодаря.

— От захарна болест ли страдате?

— Не. Имах младежка любов с едно момиче, което се наливаше с кафе без захар като с наркотик. Аз свикнах с това от любов и солидарност.

— Какво стана с това момиче?

— Омъжи се за австриец, който имаше частно самолетче. Сега живее в Милано с някакъв англичанин. Тя харесва англичаните и пише сюрреалистична поезия; в някои стихове споменава и мен.

— Виж ти! Какъв интересен живот има този човек!

Виладеканс широко се усмихна, с широк жест запали цигара и щедро изпълни стаята с дим, сякаш искаше да изпуши цигарата с едно-единствено всмукване.

— Често ли уговаряте срещи в три часа през нощта?

— Сметнах, че часът е подходящ. Тогава хората са се прибрали и са приключили с любовта.

— Имате прекалено точна програма. Аз обичам повече след ядене.

— И аз.

Виладеканс присъстваше на разговора, без да се намесва.

— В същност не знам защо седя тук и какво общо имам с това — каза той накрая.

— Ще разберете. Но може би всичко това в голяма степен ви засяга. Сега, след като стомасите ви са пълни, аз ще ви поставя въпроса. Господин Стюарт Педрел е бил намушкан с нож преди около три месеца в квартала Сан Махин. Бил е ранен, навярно смъртоносно, и е потърсил помощ. Набързо е премислил кои биха могли да му помогнат и накрая се е спрял на вас. Ненапразно сте имали страстна осемгодишна връзка.

— Страстна е силно казано.