Мануэль Монтальбан - Южни морета

— Хонорарът ми от вдовицата ще бъде доста висок. Не се оплаквам. Освен това имах възможността да наблюдавам една назидателна история, която ме кара почти да вярвам в предопределението. Има някои противоестествени неща. Ако се опиташ да избягаш от възрастта, от общественото си положение, стигаш до трагичен край. Не забравяйте това, когато Южните морета ви помамят.

— Ако някой път отида, то ще е на екскурзия. И все пак не ме блазни. Сестра ми беше там и каза, че всичко е много хубаво, само че не можеш да потопиш и пръстите на краката си във водата. Пълно било с водни змии и акули. Предпочитам Карибско или Средиземно море. Те са единствените цивилизовани морета в света.

— Когато се срещнете с Мима, не забравяйте и моето предложение. Освен това никое жълто списание няма да ви плати толкова, колкото аз.

Адвокатът изведнъж се разбърза. Чакали го в кантората повече от час. Карвальо остана спокойно на мястото си, сякаш това изобщо не го засяга, дори когато адвокатът застана на вратата, в очакване, че той ще излезе пред него. Лита Вилардел направи знак на Виладеканс да тръгва. Карвальо гледаше властните й очи, наследени от последния европейски и първи каталонски търговец на черни роби. Постепенно ироничната усмивка изчезна от лицето на жената и тя се загледа в храстите по терасата, люшнати от внезапен повей.

— Вятърът е спасението на този град — каза тя.

Най-накрая се реши да вдигне поглед към Карвальо.

— Може би ви учудва. Но една любовница се чувства по-унижена от съпругата, когато се превърне в стара, забравена одалиска от един харем.

Карвальо потърси най-краткия път към пиянството. Докато пишеше доклада, пресуши бутилка „Рикар“ и всичките шишета газирана вода, които Бискутер беше сложил в хладилника. Стомахът му се беше превърнал в море от вода с анасон и му трябваха тонове храна, за да се попие толкова течност. Изяде остатъка от треската с чеснов лук, омлета с картофи, изпържен набързо от Бискутер, както и сандвич с мариновани сарделки, които Бискутер приготвяше отлично, като им слагаше повече кимион, отколкото дафинов лист. Обади се на Чаро, за да потвърди за събота и неделя и да й каже в колко часа да мине да го вземе от Валвидрера.

— Какво ти е? Говориш носово, като че ли си хремав!

— Пиян съм.

— По това време?

— Че кое време е най-подходящо?

— Надявам се, няма да си пиян на излета?

— Когато ми хрумне, ще се напивам.

Затвори и заглуши угризенията си, като се нахвърли на бананите с ром, които Бискутер набързо приготви, слисан от вълчия апетит на детектива.

— Бискутер, слез до Рамблата и веднага изпрати букет цветя на Чаро.

Завърши доклада, сложи го в плик и го пъхна в джоба си. Взе друг лист и написа:

„Може би ще е добре за теб да пътуваш, но сама или с по-подходящ спътник. Потърси си някое мило момче, което ще бъде доволно от такова пътешествие. Препоръчвам ти чувствителен младеж с известна култура и без много нари. Има купища такива във философско-филологическия факултет. Давам ти и адреса на един мой приятел, преподавател, който ще ти помогне да го намериш. Не го изоставяй поне докато стигнете до Катманду; там го остави с достатъчно пари, за да може да се прибере. А ти продължи да пътуваш и не се връщай, докато не паднеш от умора или от старческа немощ. Ще се върнеш някога и няма да е късно да разбереш, че тук всички са се озлобили, остарели или полудели. Това са и единствените три начина да преживееш в страна, в която късно се е извършила индустриалната революция.“

Написа името на Йес и адреса на плик, в който пъхна посланието и адреса на Серхио Бесер и някои подробности и съвети за характера на хората от Маестразго. Залепи марката с много слюнка и алкохол и излезе на улицата с писмото в ръка, като че ли бе знаменце на линейка. Пусна го в бездната на една кутия и остана да я съзерцава, сякаш беше летяща чиния или гробът на любим човек. Задачата е изпълнена, каза си той. Но нещо го безпокоеше и когато минаваше край някогашното игрище за пелота баска „Хай Алай“, изведнъж се сети:

— Хлебарката!

Погледна в бележника си и тръгна сред вечерната суетня на уличките, вече оживени от нощните си питомци. Пансион „Пилука“.

— Тук ли е госпожа Пилука?

— Госпожа Пилука беше майка ми, но тя почина преди една година.

— Извинете, моля. Аз търся един баск, който се казва както почти всички баски. Той бил отседнал тук с някаква дама.

— Току-що излязоха. Обикновено сядат в бара на ъгъла.

— Но из тези улици е пълно с ъгли и барове.