Агата Кристи - В хотел Бъртрам

Днес, разбира се… тя се замисли за днешното време. Тези бедни същества! Някои от тях имаха майки, но никога майки, от които имаше някаква полза — майки, които съвсем не бяха в състояние да запазят своите дъщери от неразумни приключения, незаконни деца, ранни и нещастни бракове. Всичко това бе толкова печално.

Гласът на нейната приятелка прекъсна размислите й:

— … Е, аз никога. Но това е… да, това е… Бес Седжуик! От всички невероятни места…

Мис Марпъл слушаше само с половин ухо коментарите на лейди Селина за заобикалящите ги. Те се движеха в съвсем различни кръгове и мис Марпъл не беше в състояние да разменя скандални истории за приятелите и познатите, които лейди Селина виждаше, или поне мислеше, че вижда точно тях.

Обаче Бес Седжуик беше нещо различно. Бес Седжуик бе име, познато едва ли не на цяла Англия. Повече от тридесет години пресата отбелязваше името на Бес Седжуик като жена, извършила едно или друго скандално или необичайно деяние. През по-голямата част от войната тя бе член на френската съпротива и се говореше, че на пистолета й имало шест резки за шестима убити германци. Преди години сама бе прелетяла над Атлантическия океан, беше прекосила Европа на кон и бе достигнала до езерото Ван. Беше карала състезателни автомобили, веднъж беше спасила две деца от горяща къща, за неин плюс и минус се беше омъжвала няколко пъти и се говореше, че е втора по елегантност в Европа. Говореше се още, че успешно се беше промъкнала на борда на ядрена подводница по време на пробното й плаване.

Ето защо мис Марпъл седна по-изправена на стола си и си позволи да се втренчи в нея с открит интерес.

Каквото и да беше очаквала от хотел Бъртрам, то не бе да открие тук Бес Седжуик. Скъп нощен клуб или станция, където спират шофьори на камиони — всяко от тях би било подходящо за широките интереси на Бес Седжуик. Обаче този много почтен и стар хотел изглеждаше странно неподходящ за нея.

Но тя несъмнено беше тук. Едва ли минаваше и месец без лицето на Бес Седжуик да се появи на страниците на модните списания или в пресата. И ето я тук от плът и кръв — пуши цигара с бързи, нетърпеливи жестове и гледа учудено големия чаен поднос пред себе си, сякаш никога по-рано не е виждала подобно нещо. Беше си поръчала (мис Марпъл присви очи и се вгледа — намираше се доста далеч), да, понички. Много интересно.

Докато мис Марпъл я наблюдаваше, Бес Седжуик смачка цигарата в чинийката си, взе една поничка и отхапа голям залък. По брадичката й потече истински ягодов конфитюр. Бес отхвърли назад глава и се засмя — един от най-силните и весели звуци, които бяха звучали във фоайето на хотел Бъртрам от доста време.

Хенри веднага се озова до нея и предложи малка изящна салфетка. Тя я взе, избърса брадичката си с припряността на ученичка и възкликна:

— Това наричам истински понички. Вълшебни.

Тя остави салфетката върху подноса и стана. Както винаги, всички погледи бяха приковани върху нея. Бе свикнала с това. Може би й харесваше, а може би вече не го забелязваше. Заслужаваше си да я гледа човек — по-скоро забележителна, отколкото красива. Изключително светла платинена коса падаше равна и гладка върху раменете й. Костите на главата и лицето й бяха изящни. Носът беше леко орлов, очите — дълбоко разположени и с истински сив цвят. Имаше широка уста на родена комедиантка. Роклята й се отличаваше с простота, която объркваше повечето мъже. Изглеждаше като груб сак без всякакви орнаменти и без забележими басти или шевове. Обаче жените знаят по-добре. Дори провинциалните стари дами от хотел Бъртрам знаеха с положителност, че роклята е много скъпа.

Когато прекосяваше хола към асансьора, тя мина съвсем близо до лейди Селина и мис Марпъл и кимна на първата.

— Здравейте, лейди Селина! Не съм ви виждала в Крафтс. Как са Борзоа?

— За бога, какво правите тук, Бес?

— Просто съм отседнала тук. Току-що пристигнах от Лендс Енд 2 2 Най-южната точка на Англия. с кола. Четири часа и три четвърти. Не е лошо.

— Някой ден ще пребиете себе си или някой друг.

— О, надявам се, че няма.

— Но защо сте отседнали тук?

Бес Седжуик хвърли бърз поглед наоколо. Изглежда, че съзря обекта и го показа с иронична усмивка.

— Някой ми каза, че трябвало да опитам. Мисля, че са прави. Току-що си хапнах от най-прекрасните понички.

— Скъпа моя, тук имат също така и истински кифлички.

— Кифлички — изрече лейди Седжуик замислена. — Да… — изглежда обмисляше положението. — Кифлички!