Агата Кристи: Пътник за Франкфурт

— Съществуваше ли нещо, наречено „Проект Бенво“?

— Да, той беше много запален по него.

— Говорил ли ви е за него?

— В самото начало каза на някои от нас. Предполагам, че вие не сте учен?

— Не, аз съм…

— Предполагам, че сте просто агент. Надявам се, че сте на страната, на която трябва. Днес все още трябва да се надяваме на чудеса, но не мисля, че ще разберете нещо за „Проекта Бенво“.

— Защо не? Казахте, че е работил по него. Щеше да е велико изобретение, нали? Или откритие, или както се наричат тези неща.

— Да, щеше да е едно от най-великите открития на века. Не зная какво точно не стана както трябва. И друг път се е случвало. Нещо върви добре, но на последния етап някак си не се получава. Разваля се. Не става така, както сте очаквали и в отчаянието си се отказвате. Или правите това, което направи Шорам.

— Какво направи той?

— Унищожи го. Всяка проклета частица от него. Той самият ми каза. Изгорил всички формули, всички бележки по него, цялата информация. Три седмици след това получи удар. Съжалявам. Виждате, че не мога да ви помогна. Никога не съм знаел подробности, нищо друго, освен общата му идея. Вече не си спомням дори и нея, освен едно нещо. „Бенво“ означаваше „благосклонност“.

Лорд Алтъмаунт диктуваше.

Гласът му, който някога беше висок и властен, сега бе станал кротък и все още изненадващо привлекателен. Той сякаш идваше тихо от сенките на миналото и беше така емоционално затрогващ, както един по-властен глас не би могъл да бъде.

Джеймс Клийк записваше думите една след друга, като от време на време спираше, когато настъпеше момент на колебание — взимаше го предвид и самият той чакаше кротко.

— Идеализмът — каза лорд Алтъмаунт — може да възникне и обикновено възниква, движен от естествен антагонизъм към несправедливостта. Това е естествено отвращение от грубия материализъм. Вроденият идеализъм на младежта се подхранва все повече и повече от желанието да бъдат унищожени тези две фази на съвременния живот — несправедливостта и грубия материализъм. Желанието да се разруши злото понякога води до любов към рушенето заради самото рушене. То може да доведе до удоволствие от насилието и от причиняването на болка. Всичко това може да бъде подхранвано и подсилвано отвън от хора, които имат естествената дарба да ръководят. Този идеализъм се ражда в младежките години. Той би трябвало и би могъл да доведе до желание за един нов свят. Той би трябвало и също така да води към любов към всички човешки същества, към доброжелателност към тях. Но тези, които веднъж са се научили да обичат насилието заради самото насилие, никога няма да станат възрастни. Те ще спрат в своето забавено развитие и ще останат така през целия си живот.

Интеркомът иззвъня. Лорд Алтъмаунт направи един жест и Джеймс Клийк го вдигна и се заслуша.

— Мистър Робинсън е тук.

— А, добре. Доведи го. Можем да продължим по-късно.

Джеймс Клийк стана и остави настрани бележника и молива си.

Мистър Робинсън влезе. Джеймс Клийк му подаде стол, достатъчно голям, за да го побере, без да му е неудобен. Мистър Робинсън се усмихна в знак на благодарност и седна до лорд Алтъмаунт.

— Е? — каза лорд Алтъмаунт. — Има ли нещо ново за нас? Диаграми? Кръгове? Балони?

Изглеждаше леко развеселен.

— Не точно — отговори мистър Робинсън невъзмутимо. — По-скоро нещо като отбелязване течението на река…

— Река? — попита лорд Алтъмаунт. — Каква река?

— Река от пари — каза мистър Робинсън с леко извинение в гласа, както говореше винаги когато станеше въпрос за неговата специалност. — Те са наистина точно като река, такива са парите… идват отнякъде и определено отиват някъде. Наистина много интересно — ако се интересувате от такива неща, естествено. Разбирате ли, те разказват собствената си история…

Джеймс Клийк изглеждаше така, сякаш не разбира, но лорд Алтъмаунт каза:

— Да, ясно ми е. Продължавайте.

— Идват от Скандинавския полуостров, от Бавария, от САЩ, от Югоизточна Азия, като по пътя се подхранват от по-малки притоци…

— И къде отиват?

— Предимно в Южна Америка — посрещат нуждите на вече здраво установената Главна квартира на Войнстващата младеж…

— И представляват четири-пет взаимно свързани кръга, които ни показахте — оръжие, наркотици, изследвания и химическо оръжие, както и финансите?

— Да, смятаме, че доста точно знаем кой контролира тези различни групи…

— А кръгът „Х“ — Хуанита? — попита Джеймс Клийк.