Филип Джиан - Проклета въртележка

Тя обаче внасяше в дома женско присъствие и ми се случваше да надигна глава, за да я видя как прекосява стаята или подрипва по стълбите, а двамата с Анри повечето време висяхме пред банята. Извадих куфара от багажника с отнесена усмивка. Започвах да замръзвам само по блуза.

Прибрах се, след като огледах от край до край улицата, премрежена от разпокъсана мъгла. Затворих вратата пред зейналата паст, без да се почувствам ужасен, защото почвах да свиквам с изчекнатите видения, с внезапните просветления, които ви карат да виждате живота като кошмарна клопка, а улицата превръщат в гримасничещо чудовище. Понякога е обратното и всичко, без особена причина, ви се струва по мед и масло. Не бива да отдавате особено значение на подобни усещания, ако не искате съвсем да сбъркате пътя. Впрочем, докато градът навън се размиваше, аз се озовах лице в лице с Глория, по бикини насред кухнята, с кофичка кисело мляко в ръка. Беше петата поред, ако съдех по четирите трупа наредени на масата. Когато беше с нас, ги купувахме в пакети по двадесет. Като ме видя, отметна косата си назад.

— Не открих пудра захар — заяви тя. Подробностите настрана, физически не можеше да й придиряш. Видимата податливост на бикините й, естествено, приспиваше душата ми, а пък и не можех да изляза от положението, като погледна нагоре, предвид факта, че гърдите й стърчаха почти в лицето ми. Тази непринуденост ми харесваше, но вече бях размислил по въпроса и предпочитах нещата да си останат така. Никога не съм се ругал заради момичетата, които съм пропуснал да имам, тъкмо напротив, никога не съм считал, че чукането е най-доброто, което можеш да сториш за едно момиче. Глория не се притесняваше от мен и в крайна сметка двамата свикнахме с положението. Наблюдавах я спокойно как изстъргва дъното на кофичката и изпитах дълбоко удовлетворение в естетически смисъл.

— Не трябваше да го лъжеш. Така само го улесни.

Тя докопа нов йогурт от хладилника и приседна с половин дупе на крайчеца на масата, с изправени рамене и изопнати напред крака. Откъсна капачката с рязко движение.

— Сигурен ли си, че нямаме захар?

— Нямам представа. Ти провери ли навсякъде?

Обърнах се, без да съм си изяснил докрай работата със захарта. Пуснах телевизора, взех си чашата и се разположих на дивана с дистанционното в ръка. Разходих се по всички канали и се върнах на някакъв филм за Северния полюс с ледове до хоризонта и свистенето на главоломно летяща шейна. Надявах се да продължи дълго. Вместо това Глория се изтъпани току пред мен, почесвайки си главата.

— Уф! Не намирам цигарите…

— По дяволите, нарочно ли го правиш?

Дадох й една. Тя се наведе, придържайки косата си, докато драсвах клечката. Съпроводи издишването на дима с дълбока въздишка, сетне се излегна на дивана и положи глава на бедрото ми.

— Голям мръсник е, де! — заяви тя.

От муцуните на кучетата излизаха валма, на моменти камшикът изсвистяваше във въздуха и кучкарят надаваше викове. Глория се намуси и издърпа дъното на бикините си.

— Ох! Това нещо ми влиза в задника.

— Не, не е мръсник — казах аз. — Бъркаш. Не е така просто, както си го мислиш.

Тя се изправи и коленичи до мен. Сега изглеждаше разярена, но на моята възраст човек е виждал и други — нали и от годинките трябва да има някаква полза все пак? — тъй че дори да беше разиграла някаква сцена, нямаше ни най-малко да ме впечатли. Впрочем те рядко са опасни, случват се един път на тридесет и шесто число от месеца и човек бързо си дава сметка за това. Чувствах се като кофа с вода, която наблюдава догаряща клечка кибрит.

— Да, ама с какво право се държи така? — просъска тя. — За какъв се взема, по дяволите, какво си въобразява?

— Предполагам, че не е могъл да постъпи другояче. Понякога изпитваме необходимост да действаме, не можем постоянно да си седим кротко и да оценяваме положението. Надявам се, че на твоята възраст си даваш сметка, че когато дълго припикаваш огъня, в края на краищата го загасваш веднъж завинаги. Не можеш да искаш от нормален мъж да сведе живота си до купчинка пепел, особено когато е превалил билото.

— По дяволите, а аз ли трябва да плащам сметката? Ей, вие двамата се самозабравихте, няма ли да се приземите най-сетне?

— Съгласен съм, признавам, че не е лесно. — Докато й говорех, гледах телевизия, целия този замръзнал безкрай и мътното слънце, което висеше като двадесетватова крушка. Поклатих глава, все така втренчен в екрана.

— Но искам да те помоля за нещо, Глория… Не ме намесвай във вашите каши. Нямам желание да разбера кой крив, кой прав. Ако питаш мен, изчакай малко да ти се избистри главата.