Агата Кристи - Седемте циферблата

— Продължих да лежа върху онова идиотско канапе и да се правя на умрял — каза Бил. — После чух как някой бързо слиза по стълбите, а Лорен става и отива при вратата. Чух и гласа на Тесиджър, но не разбрах какво казва. Тогава Лорен му отговори: „Точно така, всичко мина блестящо.“ Той й отвърна: „Помогни ми да го кача горе, няма да е съвсем лесно, но ги искам и двамата заедно. Ще ми се да поднесем една приятна малка изненада на Номер 7.“ Не ми стана съвсем ясно какво си говорят, но така или иначе ме завлякоха нагоре по стълбите. Бях се отпуснал наистина като мъртвец. Домъкнаха ме тук, после чух гласа на Лорен: „Сигурен ли си, че си свършил работата както трябва? Да не вземе да оживее?“ А Джими, гнусният негодяй, й отговори: „Бъди спокойна. Ударих я с все сила.“

— Сигурно ме е спасила шапката — каза Бъндъл.

— Донякъде да — отвърна старши инспектор Батъл. — Най-вече ви спаси обаче това, че ръката на мистър Тесиджър не бе заздравяла. Макар и да не си е дал сметка, ви е ударил само с половината от обичайната си сила. Случилото се с вас не прави чест на моя отдел, лейди Айлийн. Не се погрижихме за вас. Това хвърля петно върху цялата ни работа.

— Много съм дебелоглава — рече Бъндъл. — А извадих и късмет. Но още не проумявам защо Лорен е участвала в това престъпление. Стори ми се такова мило създание!

— Убийцата от Пентънвил, която отне живота на пет деца, също бе много мила жена — каза старши инспекторът. — Не съдете по външността. А Лорен има и лоша наследственост — баща й е виждал неведнъж как изглеждат затворите отвътре.

— И нея ли арестувахте?

Старши инспектор Батъл кимна.

— Едва ли ще я обесят. Съдебните заседатели са твърде мекушави. Младият Тесиджър обаче ще се полюлее на въжето, и с основание. Досега не бях срещал такъв низък и отвратителен престъпник. А сега — добави инспекторът, — ако главата ви е поминала, лейди Айлийн, какво ще кажете да отпразнуваме събитието? Съвсем наблизо има приятен малък ресторант.

Бъндъл с удоволствие се съгласи.

— Умирам от глад, старши инспектор Батъл — рече тя. — Пък и е редно да се запозная с колегите си.

— Да живеят Седемте циферблата! — извика Бил. — Трябва ни шампанско. В този ресторант има ли шампанско, старши инспектор Батъл?

— Няма да имате от какво да се оплачете, сър. Разчитайте на мен.

— Старши инспектор Батъл — каза Бъндъл. — Вие сте прекрасен човек. Жалко, че вече сте женен. При това положение трябва да се задоволя с Бил.

— Татко! — рече Бъндъл. — Имам новина за теб. Скоро ще ме изгубиш!

— Глупости — отвърна лордът. — Само не ми казвай, че си болна от охтика или страдаш от слабо сърце, защото просто няма да ти повярвам.

— Не за смърт ми е думата — поясни Бъндъл, — а за женитба.

— Това е почти същото — рече Кейтърам. — Сигурно ще се наложи да се явя на сватбата в официален костюм, който ще ме стяга, и да те предам на младоженеца. Отгоре на това Ломакс може да реши, че трябва да ме целуне.

— Боже мой! Та нима си допускал, че ще се омъжа за Джордж?

— Последния път, когато се видяхме, май се очертаваше именно това. За вчера сутринта ми е думата.

— Ще се омъжа за човек, сто пъти по-свестен от Джордж — уточни Бъндъл.

— Дано, дано! Имам усещането, че не разбираш много от хора, Бъндъл. Преди време ми беше казала, че младият Тесиджър бил симпатичен неудачник, а от всичко, което научавам, изглежда, че е бил един от най-преуспелите престъпници в Англия. Лошото е, че така и не успях да се запозная с него. Бях решил скоро да се заема с мемоарите си и да посветя специална глава на убийците, с които съм се познавал. По едно глупаво недоглеждане така и не се запознах с този младеж.

— Моля ти се, татко. Знаеш много добре, че не си човек, който ще седне да пише мемоари.

— Всъщност няма да ги пиша самият аз — възрази баща й. — Ако не се лъжа, това вече не е прието. Завчера обаче се срещнах с една много очарователна девойка, която се занимава тъкмо с това. Събира материалите и пише.

— А от теб какво се иска?

— О, просто да й диктувам някои и други неща по половин час на ден и толкоз. Много мило момиче — добави след малко лорд Кейтърам. — Много жизнено и отзивчиво.

— Татко — каза Бъндъл, — боя се, че без мен лесно ще бъдеш изложен на опасност.

— Различните хора обичат различни опасности — отвърна лордът.

Вече беше тръгнал да излиза от стаята, когато изведнъж се сети нещо, спря се и зададе въпроса през рамо: