Агата Кристи - Седемте циферблата

Бъндъл въздъхна дълбоко.

— Още тогава сте разбрали всичко, нали, старши инспектор Батъл?

— Не, тогава не го разбрах. И аз бях заблуден като всички останали. Малко след това обаче успях да свържа всички парчета от мозайката в едно цяло. Началото бе дадено с намирането на ръкавицата. После накарах сър Осуалд да изхвърли пистолета през прозореца. Падна много по-далеч, отколкото очаквахме. По принцип човек, който борави по-добре с дясната ръка, ще изхвърли всяко нещо по-далеч, отколкото ако го направи с лявата. Дори този факт породи у мен известни съмнения. Нещо обаче ми направи силно впечатление. Документите явно бяха хвърлени, та някой да ги прибере. При положение, че присъствието на мис Уейд е било случайно, за кого са били предназначени? Разбира се, за хората, които не бяха в течение, отговорът изглеждаше лесен — за графинята. Аз обаче знаех, че не може да са за нея . Какво следва от това? Следва, че документите са били прибрани от човека, за когото са били предназначени. Колкото повече мислех, толкова по-странно ми се виждаше, че мис Уейд се е появила точно на това място точно в този момент.

— Навярно съм ви поставила в затруднено положение, когато изразих подозренията си спрямо графинята.

— Така е, лейди Айлийн, и ми се наложи да импровизирам, за да ви отклоня от тази следа. Най-много обаче бе затруднен мистър Евърсли, понеже дамата наистина бе припаднала и не се знаеше какво ще каже, след като дойде на себе си.

— Сега ми става ясно поведението на Бил — вметна Бъндъл. — Разбирам защо я увещаваше да не казва нищо, докато не се съвземе напълно.

— Клетият Бил! — рече мис Сейнт Мор. — Наложи се да бъде прелъстяван против волята му, но нямаше как.

— Накратко — каза старши инспектор Батъл, — описах ви как стигнах до това да заподозра мистър Тесиджър. Нямах обаче доказателства. А и самият Тесиджър не бе наясно с много неща. Горе-долу имаше представа каква опасност представляват за него Седемте циферблата, но не знаеше кой е Номер 7. Издейства си покана от семейство Кут, смятайки, че именно сър Осуалд е Номер 7.

— И аз подозирах сър Осуалд — каза Бъндъл. — Особено след като го видяхме да се разхожда из градината.

— Никога не съм го подозирал — призна Батъл. — Няма да скрия обаче, че наистина заподозрях онова младо момче, секретаря му.

— Орангутана ли? — попита Бил. — Наистина ли?

— Да, мистър Евърсли, заподозрях Орангутана, както го наричате. Много способен джентълмен, би могъл да се справи с всичко, което си набележи. Първоначално го заподозрях, защото именно той бе внесъл будилниците в стаята на мистър Уейд. Нямаше да му е трудно да внесе шишенцето с приспивателно заедно с чашата до леглото. Заподозрях го и защото борави по-добре с лявата ръка. Тази ръкавица ме насочи към него. Имаше обаче един факт, който бе в негова полза…

— Кой?

— Следите от зъби. Единствено на човек, чиято дясна ръка е извадена от строя, ще се наложи да сваля със зъби ръкавица от лявата си ръка.

— Значи Орангутана остана чист.

— Точно така. Както се изразявате, Орангутана остана чист. Предполагам, мистър Бейтман ще се изненада много, ако разбере, че е бил под подозрение.

— Наистина — потвърди Бил. — Такова надуто и глупаво магаре като него…

— Е, мистър Евърсли, ако разсъждаваме така, и мистър Тесиджър изглеждаше празноглаво магаре от най-тъпата порода. Един от двамата разиграва театър. След като реших, че това е Тесиджър, ми бе любопитно да науча какво мисли за него мистър Бейтман. Оказа се, че и той е подозирал Тесиджър и нееднократно е споделил опасенията си със сър Осуалд.

— Странно! — рече Бил, — Орангутана и този път се оказа прав. Това ме подлудява.

— Както казах — продължи старши инспектор Батъл, — взехме Тесиджър на мушка. Поставихме го в положение, при което той бе силно смутен от Седемте циферблата и не знаеше откъде го дебне опасност. Това, че накрая го заловихме, е изключителна заслуга на мистър Евърсли. Той бе наясно какъв риск поема, но не се изплаши. Ала и през ум не му минаваше, че и вие лейди Айлийн, можете да бъдете застрашена.

— Не, разбира се! — рече прочувствено Бил.

— Мистър Евърсли отиде у Тесиджър с готова версия — продължи Батъл. — Трябваше да го излъже, че у него са попаднали някои документи на Деврьо и че в тях се съдържат обвинения към мистър Тесиджър. Естествено, като верен приятел Евърсли отива при Тесиджър да го предупреди и да поиска от него обяснение. Решихме, че ако сме прави, Тесиджър ще се опита да отстрани мистър Евърсли. Даже бяхме наясно и кой е най-вероятният начин, по който ще го стори. Както можеше да се очаква, той почерпи госта си с уиски и сода. Докато е отсъствал минута-две от стаята, мистър Евърсли е излял съдържанието на чашата в една ваза, но се е престорил, разбира се, че го е изпил и отровата вече му действа. Знаел е, че е бавнодействаща. Захванал да разказва легендата и възмутен, Тесиджър първоначално отрекъл всичко. След това обаче, когато решил, че отровата е започнала да действа, си признал и казал на Евърсли, че е третата жертва. Когато Евърсли вече бил почти в безсъзнание, го завлякъл до автомобила и го наместил на седалката. Гюрукът е бил вдигнат. Вероятно именно тогава ви се е обадил по телефона, без мистър Евърсли да знае това. Проявил е съобразителност. Заръчал ви е да кажете, че ще откарате мис Уейд вкъщи. Вие не съобщихте на никого за разговора. Сетне, когато откриеха тялото ви тук, мис Уейд щеше да се закълне, че сте я завели у дома и после сте отишли в Лондон с намерението да проникнете в тази къща сама. Мистър Евърсли е продължил да играе ролята на изпаднал в безсъзнание човек. Ще ви кажа, че веднага щом двамата младежи напуснаха Джермин Стрийт, един от моите хора отиде в апартамента на мистър Тесиджър и откри отровното уиски, което е съдържало толкова морфинов хидрохлорид, че да убие двама души. Автомобилът на мистър Тесиджър, разбира се, бе под наблюдение. Той излязъл извън града и отишъл на известно игрище за голф, където останал няколко минути и споделил, че има намерението да изиграе една игра. Направил го е, за да има алиби. Оставил колата с мистър Евърсли малко встрани от главния вход. После се върнал с нея в града и отишъл в клуб „Седемте циферблата“. Изчакал е Алфред да се махне, паркирал е до вратата, дал е вид, че разговаря с мистър Евърсли в случай, че сте някъде наблизо и го чуете, влязъл е в къщата и е разиграл малката си комедия. Казал е, че отива за лекар, а всъщност само е затръшнал входната врата, качил се е тихичко на горния етаж и е влязъл в тази стая. Мис Уейд е имала задачата да ви прати под някакъв предлог в нея. Мистър Евърсли, разбира се, е бил ужасен, когато ви е видял, но въпреки това е решил, че е най-добре да продължава да играе ролята си. Знаел е, че нашите хора държат къщата под наблюдение, и е сметнал, че над вас не е надвиснала непосредствена опасност. Освен това можел е да „възкръсне“ всеки момент. Когато Тесиджър е хвърлил пистолета върху масата и се е престорил, че излиза от къщата, опасността съвсем е намаляла. Колкото до продължението — старши инспектор Батъл погледна Бил, — може би вие ще го разкажете, сър?