Агата Кристи - Седемте циферблата

— Никога няма да се научиш да играеш бридж, Мария — каза сър Осуълд.

— Така е, мили — отвърна му лейди Кут. — Знам, че няма да се науча. Винаги си ми го казвал и затова се старая толкова.

— Стараела се — рече Джералд Уейд съвсем тихичко. — От нея нищо не можеш да скриеш. Ще надникне и през рамото ти, за да ти види картите.

— Знам, че се стараеш — съгласи се сър Осуълд, — но нямаш усет за играта.

— Да де. И друг път си ми го казвал, мили. Освен това, Осуалд, ми дължиш още десет шилинга.

— Така ли?

Сър Осуалд изглеждаше изненадан.

— Да. Хиляда и седемстотин точки правят осем лири и десет шилинга. А ти ми даде само осем лири.

— Извинявай. Грешката е моя.

Лейди Кут се усмихна тъжно и прибра още една банкнота от десет шилинга. Обичаше мъжа си, но нямаше намерение да му позволява да я мами.

Сър Осуалд се премести на страничната маса и предложи на гостите уиски и сода. Когато им пожела лека нощ, вече бе станало дванайсет и половина.

На Рони Деврьо, който бе съсед по стая на Джералд Уейд, бе възложено да разузнае обстановката. В два без петнайсет започна тихо да чука по вратите. Всички, вече по пижами и пеньоари, отново се събраха.

— Преди двайсет минути загаси лампата — докладва Рони с шепот. — По едно време вече си мислех, че ще я остави да свети. Преди малко отворих вратата и надникнах — видя ми се заспал. Какво ще правим?

Будилниците още веднъж бяха тържествено навити. Възникна обаче друг проблем.

— Не можем да нахълтаме всички, ще ни чуе. Нека влезе само един, а другите ще му подадат будилниците през вратата.

Почнаха се разгорещени спорове кой е най-подходящият.

Кандидатурата на трите момичета бе отхвърлена под предлог, че те няма да се удържат и ще се разкикотят. Бил Евърсли също отпадна заради своя ръст, тегло, тромава стъпка и непохватност, макар че той се опита да отхвърли последното обвинение. Останаха кандидатурите на Джими Тесиджър и Рони Деврьо, но накрая с голямо мнозинство бе решено будилниците да бъдат внесени от Рупърт Бейтман.

— Орангутана наистина ще свърши най-добре тази работа — съгласи се Джими. — И без това открай време стъпва като котка. А и ако случайно Джери се събуди, Орангутана все ще измисли някакво обяснение. Нещо смешно, на което Джери да повярва.

— Нещо деликатно — допълни замислено момичето с прякор Сокс.

— Точно така — съгласи се Джими.

Орангутана изпълни задачата бързо и качествено. Отвори внимателно вратата и потъна в мрака с двата най-големи часовника в ръце. След минута-две се появи отново и пое още два. Операцията се повтори още два пъти. Накрая, след като излезе, всички затаиха дъх и се ослушаха. Равномерното дишане на Джералд Уейд пак се чуваше, но вече приглушено от победното и безстрастно тиктакане на будилниците на мистър Мъргатройд.

— Вече е дванайсет — рече отчаяно Сокс.

Шегата не бе сполучила. Инак будилниците бяха сработили. Бяха иззвънели, и то така силно, че Рони Деврьо бе скочил от леглото с чувството, че е настъпил денят на Страшния съд. Щом бяха разбудили и него, който бе в съседната стая, какъв ли е бил ефектът им от упор? Рони бе изскочил в коридора и бе прилепил ухо до съседната врата.

Бе очаквал да чуе ругатни и дори се бе подготвил вътрешно за това. Не чу обаче нищо. По-точно, не чу това, което бе очаквал. Часовниците продължаваха да тиктакат: оглушително, нагло, вбесяващо. Изведнъж звънна още един, при това с шум, който щеше да изкара от равновесие и глух.

Нямаше съмнение, будилниците бяха изиграли добросъвестно своята роля. Бяха проявили всички свои качества, които бе превъзнасял мистър Мъргатройд. Явно обаче не им бе по силите да се справят с Джералд Уейд.

Съзаклятниците паднаха духом.

— Има нерви от корабни въжета — изръмжа Джими Тесиджър.

— Сигурно си е помислил, че е чул телефона в друго помещение, и е продължил да спи — предположи Хелън (или Нанси).

— Реакцията му е много впечатляваща — рече Рупърт Бейтман. — Би трябвало да отиде на лекар.

— Може би страда от някакво заболяване на тъпанчетата — каза Бил.

— Мен ако питате — допълни Сокс, — просто се гаври с нас. Разбира се, че са го събудили. Но сега ще ни дразни, като си дава вид, че не е чул нищо.

Всички погледнаха Сокс с уважение и възхита.

— Възможно е — съгласи се Бил.

— Опитва се да хитрува, точно така — продължи Сокс. — Ще видите, че тази сутрин ще закъснее за закуска повече от обичайното, само и само за да ни ядоса.