Агата Кристи - Седемте циферблата

Беше си все същото магаре, реши Джими. Думите „Животът е труд, животът е прилежание“ сякаш бяха измислени специално за него.

Джими се прозя и бавно се отправи към езерото. Младите жени три на брой — наистина бяха там. Бяха най-обикновени момичета, две бяха с късо подстригана тъмна коса, третото — с късо подстригана руса коса. Момичето, което според него се кикотеше най-много, май се казваше Хелън, другото — Нанси, а на третото кой знае защо му викаха Сокс 1 1 Букв. чорапи (англ.). — Б.пр. . Компания им правеха двамата приятели на Джими, Бил Евърсли и Рони Деврьо, които с декоративни функции се водеха на служба във Форин офис 2 2 Министерство на външните работи във Великобритания. — Б.пр. .

— Здрасти — рече Нанси (или може би Хелън?). — Ето го и Джими. Къде е другият ви приятел, как му беше името?

— Да не искаш да кажеш, че Джери Уейд още не се е събудил? — попита Бил Евърсли. — Май трябва да вземем мерки.

— Ако не внимава — допълни Рони Деврьо, — някой ден ще пропусне закуската. Току-виж му поднесли направо обяда или следобедния чай.

— Така не може да продължава — рече момичето с прякор Сокс. — На лейди Кут не й е приятно. От ден на ден все повече заприличва на кокошка, която се напъва да снесе яйце, а не успява. Не е хубаво.

— В такъв случай да го измъкнем от леглото — предложи Бил. — Хайде, Джими!

— Нека бъдем по-деликатни! — възкликна Сокс: думата „деликатен“ много й харесваше и тя често я използваше.

— Аз не съм деликатен — каза Джими. — Не го умея.

— По-добре да видим как да го накараме да стане навреме утре сутрин — намеси се и Рони. — Хайде да го събудим в седем, и то така, че да шашнем всички в къщата. Тредуел да изтърве чайника. Лейди Кут да получи истеричен пристъп и да припадне в ръцете на Бил — той е най-якият от нас. Сър Осуалд да възкликне от изненада и котировката на стоманата да се качи с пункт и пет осми. Орангутана да си глътне езика, да запокити очилата на пода и да ги стъпче.

— Не познаваш Джери — каза Джими. — Мен ако питаш, ще се събуди, ако му изсипем кофа студена вода и то върху главата. След това обаче ще се обърне на другата страна и отново ще заспи.

— Трябва да измислим нещо по-деликатно от обливането със студена вода — рече Сокс.

— Какво например? — постави в упор въпроса Рони.

Никой не разполагаше с готов отговор.

— Все ще измислим нещо — каза Бил. — Кой е най-съобразителен?

— Орангутана — рече Джими. — Ето го, идва! Тича, както винаги. Още от малък си е умник. Там му е бедата. Хайде да го запознаем с нашия проблем.

Бейтман изслуша търпеливо доста несвързания им разказ и веднага намери решението.

— Будилник — отсече той. — Винаги ставам с будилник, за да не се успя. Установих, че понякога не можеш да се събудиш, когато ти внасят на пръсти утринния чай.

След това бързо ги напусна.

— Будилник — поклати глава Рони. — Един — единствен ! За да събудим Джери Уейд, ни трябват цели десет.

— Защо не? — рече вдъхновен Бил. — Вече знам какво да направим. Ще идем в Маркет Бейзинг и всеки ще купи будилник.

Останалите реагираха със смях и обсъдиха предложението. Бил и Рони отидоха да проверят дали има свободни автомобили. Изпратен да види дали Джери е в трапезарията, Джими се върна бързо.

— Там е. Наваксва пропуснатото и нагъва препечени филийки с мармалад. Какво да направим, че да не дойде с нас?

Решиха да посветят в шегата и лейди Кут. Направиха го Джими, Нанси и Хелън. Лейди Кут бе изненадана, но прояви разбиране.

— Шега ли? Нали ще внимавате, млади хора, и няма да повреждате мебелите или да разливате вода? Договорът ни изтича следващата седмица и не бих искала лорд Кейтърам да си помисли…

Бил, който се бе върнал от гаража, побърза да я успокои.

— Не се тревожете, лейди Кут. Бъндъл Брент — дъщерята на лорд Кейтърам — ми е приятелка. Няма да го направи на въпрос, бъдете сигурна. Освен това няма да се повреди нищо. Шегата е съвсем безобидна.

— Деликатна — рече момичето с прякора Сокс.

Лейди Кут се отправи тъжно към терасата тъкмо когато Джералд Уейд излезе от трапезарията. Джими Тесиджър бе светлокос младеж с вид на херувим. За Джералд Уейд можеше да се каже само, че е още по-светлокос, че прилича още повече на херувим и в сравнение с неговото лице дори лицето на Джими изглежда умно.

— Добро утро, лейди Кут — каза Джералд Уейд. — Къде са останалите?

— Всички отидоха в Маркет Бейзинг.

— Защо?

— Замислили са някаква шега — отвърна лейди Кут с плътния си меланхоличен глас.