Агата Кристи - Седемте циферблата

Тъй като вече минаваше дванайсет, всички решиха, че теорията на Сокс е вярна. Единствено Рони Деврьо имаше известни съмнения.

— Забравяте, че когато започна да звъни първият будилник, аз отидох до вратата на Джери. Не знам какво е решил после, но първият сто на сто го е изненадал. Не може да не реагира. Къде го постави, Орангутане?

— На малката масичка до ухото му.

— Добре си сторил, Орангутане — похвали го Рони. — А сега ми кажи — обърна се той към Бил, — ако в шест и половина сутринта на няколко сантиметра от ухото ти започне да дрънчи някаква камбана, как ще реагираш?

— Божичко — започна Бил. — Ами…

— Да де — прекъсна го Рони. — И аз бих реагирал така. Всеки би реагирал така и изобщо това си е нормалната човешка реакция. Излиза, че Орангутана е прав — както винаги — и Джери наистина страда от заболяване на тъпанчетата.

Вече е дванайсет и двайсет — каза тъжно едно от момичетата.

— Знаете ли — поде бавно Джими. — Шегата си е шега, но според мен не бива да се увличаме. Няма да е възпитано спрямо семейство Кут.

Бил го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Вижда ми се странно, че Джери… — рече Джими.

Очевидно му бе трудно да изрази с думи това, което мислеше. Не му се искаше да казва прекалено много. Забеляза, че Рони се е вторачил в него и го слуша с повишено внимание.

Именно в този момент в стаята влезе Тредуел, който започна да се озърта.

— Мислех, че мистър Бейтман е тук — обясни икономът, сякаш се извиняваше.

— Излезе току-що — отвърна Рони. — Мога ли да ви помогна?

Тредуел премести поглед към Джими Тесиджър, после пак към Рони. Двамата младежи излязоха като по команда заедно с него. Икономът внимателно затвори вратата на трапезарията след себе си.

— Е? — попита Рони. — Какво има?

— Тъй като мистър Уейд закъсня много за закуска, сър, си позволих да пратя Уилямс в стаята му да провери защо се бави.

— И?

— Уилямс току-що дотърча при мен страшно разтревожен, сър. — Тредуел направи пауза, сякаш за да подготви събеседниците си за лоша новина. — Опасявам се, сър, че клетият млад джентълмен е умрял, докато е спял.

Джими и Рони го погледнаха изумено.

— Глупости! — извика най-сетне Рони. — Та това е невъзможно! Джери… — Изведнъж му хрумна нещо. — Ще се кача да видя какво му е. Този глупак Уилямс е объркал нещо.

Тредуел обаче го спря с жест. Със странното усещане, че сънува Джими осъзна, че икономът е взел положението в свои ръце.

— Не, сър, Уилямс не бърка. Вече заръчах да извикат доктор Картрайт и междувременно си позволих да заключа вратата, преди да уведомя сър Осуалд за случилото се. А сега трябва да открия мистър Бейтман.

Тредуел се отдалечи бързо. Рони остана да гледа като замаян.

— Джери… — промълви сякаш на себе си.

Джими улови приятеля си за ръка и през страничната врата го изведе на терасата, където можеха да се усамотят. Тикна го към един стол.

— Успокой се, приятелю — каза му ведро. — След малко ще ти мине.

Погледна го с любопитство. И през ум не му бе минавало, че Рони изпитва такива приятелски чувства към Джери Уейд.

— Клетият Джери! — каза замислено. — Изглеждаше съвсем здрав.

Рони кимна.

— Сега цялата тази история с будилниците звучи толкова дебелашки! — продължи Джими. — Не е ли странно колко често фарсът се смесва с трагедията?

Говореше каквото му падне, колкото да даде възможност на Рони да се съвземе. Рони не го свърташе на стола.

— Къде се бави този доктор? Трябва да разбера…

— Да разбереш какво?

— От какво е умрял.

Джими присви устни.

— Да не е от сърце? — каза наслуки.

Рони се изсмя пренебрежително.

— Я ми кажи, Рони… — поде Джими.

— Какво?

На Джими му бе трудно да продължи мисълта си.

— Да не смяташ… Да не искаш да кажеш… Нали не допускаш, че може да са го цапардосали по главата или нещо от този род? Ето, Тредуел заключи вратата.

Според Джими думите му заслужаваха някакъв отговор, но Рони продължи да гледа в някаква точка пред себе си.

Джими поклати глава и не каза нищо. Реши, че е най-добре просто да изчака. И зачака.

Уединението им бе нарушено от Тредуел.

— Докторът би желал да разговаря с вас, господа. В библиотеката е. Насам, ако обичате.

Рони скочи. Джими го последва.

Доктор Картрайт бе енергичен слаб младеж с умно лице. Поздрави ги с отсечено кимване. Орангутана, по-сериозен и по-очилат от всякога, ги представи.

— Доколкото разбрах, сте били приятел на мистър Уейд — каза лекарят на Рони.